Калчово
| Калчово Βραχότοπος | |
| — село — | |
  Калчово  Калчово  Калчово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
Ка̀лчово (на гръцки: Βραχότοπος, Врахотопос, до 1927 година, Κάλτσοβα, Калцова[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма, област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Южните Родопи.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Калчово е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Калчово (Kaltchovo) е посочено като село с 55 домакинства и 130 жители помаци.[3] Според Стефан Веркович към края на XIX век Калчово (Калчву) има помашко мъжко население 192 души, което живее в 55 къщи.[4]
Според Васил Кънчов към 1900 година броят на къщите в Калчово (Калчюу) е 40, а селото попада в Чеча.[5] Пак според него, по същото време във Калчово живеят 250 души-помаци.[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Калчово живеят 72 семейства или общо 367 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Калчово попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Калчово (Κάλτσβον) живеят 340 души.[7][8]
Селото не се споменава в преброяването от 1920 година и вероятно пострадва силно още през Първата световна война.[8] Жителите на Калчово са изселени в 1923 година по силата на Лозанския договор и са настанени в село Каваклъ (област Одрин, община Мерич).[9] През 1927 година името му е сменено от Калчова (Κάλτσοβα) на Врахотопос (Βραχότοπος),[2] което в превод означава „Скалисто място“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 340[8] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 168. (на македонска литературна норма)
- ↑ Зеленгора, Георги. Помаците в Турция. biblio.bg, 2012. ISBN 978-954-2939-28-3. с. 31.
| |||||||||||||||||||||
