Глум
| Глум Πλακόστρωτο | |
  Глум  Глум  Глум | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 850 m |
Глум (на гръцки: Πλακόστρωτο, Плакострото, катаревуса Πλακόστρωτον, Плакостротон, до 1927 година, Γκλουμ, Глум[1][2]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията дем Драма, област Източна Македония и Тракия.[3]
География
[редактиране | редактиране на кода]Глум се намира на 850 m надморска височина[3] в югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Колюш, Либан, Ловчища, Осеница, Бърхово, Орхово и Граждел. Селото се намира при мястото, където се събират двата основни притока на река Милос, като селото е между тях. Най-високият връх в околността на селото е връх Глум с кота 917 метра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Глум, спадащо към Испанеполе е вписано както следва - немюсюлмани: 4 домакинства, неженени - 6.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Голума както следва: мюсюлмани - 11 семейства и 5 неженени мюсюлмани.[5] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Гулум са зачислени 11 мюсюлмански домакинства.[6]
В XIX век Глум е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Глум (Gloum) е посочено като село с 40 домакинства и 115 жители помаци.[7] Според Стефан Веркович към края на XIX век Глум има помашко мъжко население 142 души, което живее в 40 къщи.[8]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1519 | 4 | 6 | - | - | - | 10 |
| 1569 | - | - | - | 11 | 5 | 16 |
| 1723 | - | 11 | 11 | |||
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Глум (Глумъ) живеят 225 българи мохамедани[9] в 50 къщи. Освен това Кънчов посочва, че Глум спада към Колюшката община.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Глум (Глумъ) живеят 60 семейства или общо 272 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Глум попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Глум (Γκλουμ) живеят 244 души.[11]
През 1923 година жителите на Глум са изселени в Турция и на тяхно място са заселени гърци бежанци. През 1927 година името на селото е сменено от Глум (Γκλουμ) на Плакостротон (Πλακόστρωτον),[2] което в превод означава „павиран“. През 1928 година в Глум живеят 16 гръцки семейства с 36 души - бежанци от Турция.[12] Според други данни в 1928 година селото има 29 жители. В 1940 година жителите му са 64.[3]
Селото е отново обезлюдено в периода 1940-1949 година по време на Втората световна война.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 244[3] | 179[3] | 29[3] | 64[3] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 150. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 56.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 464-465.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 223.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 269.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||
