Либан
| Либан Σκαλωτή | |
| — село — | |
  Либан  Либан  Либан | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 940 m |
| Население | 41 души (2021 г.) |
Либа̀н, още Люба̀н или Люба̀ново (на гръцки: Σκαλωτή, Скалотѝ, до 1927 Λιμπάν, Либан[1]), е село в Република Гърция в дем Драма.
География
[редактиране | редактиране на кода]Либан е разположено на 940 m надморска височина[2] в областта Чеч, високо в югозападните склонове на Родопите, на 12 километра североизточно от село Осеница (Сидиронеро) в гората Карадере.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов етимологията на името е от личното име Любан, образувано от люб-и наставка -ан, подобно на Драган. Формите с и вместо с ю са с делабиация (Либен вместо Любен).[3]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В опис на зиамети и тимари в Ксантийско и Драмско от 4 ноември 1491 година от село Либан (Любене) поименно са изброени главите на домакинствата. Регистрирани са 50 немюсюлмански домакинства и 10 вдовици.[4] В списъка на населените места с регистрирани имена на главите на домакинствата през втората половина на XV и началото на XVI век в село Либан (Любене) са регистрирани 63 лица.[5] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Либан (Любан с друго име Лясова), спадащо към Испанеполе е вписано както следва: мюсюлмани - 13, неженени - 15; немюсюлмани - 29 домакинства, неженени - 3, вдовици - 2.[6] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Либан (Лубан с друго име Папа Станко) са регистрирани мюсюлмани: 13, неженени - 27; немюсюлмани: 19, вдовици - 4.[7] В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Либан (Лубан с друго име Папа Станко) с мюсюлмани: 12 домакинства, неженени - 17; немюсюлмани: 19 домакинства, вдовици - 4.[8] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Либан както следва: мюсюлмани - 26 семейства и 32 неженени мюсюлмани.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Либан (Лубан) са зачислени 25 мюсюлмански домакинства, като едното е на спахия на тимар.[10]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1491 | 50 | - | 10 | - | - | 60 |
| 1498-1502 | 63 | - | - | 63 | ||
| 1519 | 29 | 3 | 2 | 13 | 15 | 62 |
| 1530 | 19 | - | 4 | 12 | 17 | 52 |
| 1569 | - | - | - | 26 | 32 | 58 |
| 1723 | - | 25 | 25 | |||
В XIX век Либан е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Либан (Liban) е посочено като село със 70 домакинства и 180 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Либан има мюсюлманско мъжко население 237 души, което живее в 70 къщи.[12]
Според Васил Кънчов Любан има 100 къщи,[13] като към 1900 година населението му се състои от 400 жители българи мохамедани.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат български части. По данни на Българската православна църква, към края на 1912 и началото на 1913 година в Либан (Либанъ) живеят 135 семейства или общо 617 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Либан попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Либан (Λιμπάν) живеят 609 души.[15] В 20-те години жителите на Либан се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 26 бежански семейства със 116 жители.[16] В 1927 година селото е прекръстено на Скалоти.[17]
Църквата в селото е посветена на Свети Илия.
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито, картофи и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име[18] | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Орово[19] | Όροβα | Корифи | Κορυφή | връх на ЮИ от Либан и на И от Осеница (897,8 m)[19] |
| Тремосая[19] | Τροϊμοσαγιά | Епимикес | Έπίμηκες | връх на ЮЗ над Радища[19] |
| Радища[19] | Ράμπιστα | Плая | Πλαγιά | връх на ЮИ над Радища[19] |
| Бичова[19] | Πίτσοβας | Рема Петротопу | Ρέμα Πετροτόπου | река на И от Либан, приток на Орова[19] |
| Махали[19] | Ερείπια Μαχαλάδων | Ерепия Синикисму | Ερείπια Συνοικισμού | бивше село на СИ от Осеница и на ЮИ от Либан[19] |
| Орова[19] | Όροβα | Рема Георгиади | Ρέμα Γεωργιάδη | река на И от Либан, на която е село Русково[19] |
| Епано Диз[19] | Επάνω Ντίζ | Ано Исома | Άνω ’Ίσωμα | местност на СИ от Осеница и на ЮИ от Либан[19] |
| Русково[19] | Ρούσκοβο | Кесариани | Καισαριανή | бивше село на И от Либан[19] |
| Мома Гропа[19] | Μόμα Γκρόπα | Тагос | Τάφος | връх на И от Либан (1351 m)[19] |
| Фидерна[20] | Φιντέρνα | Фтерес | Φτέρες | връх на СИ от Либан (1501,6 m)[19][19][20] |
| Алеминдер[19] | Άλεμιντέρ | Лимери | Λημέρι | връх на СЗ от Либан и на С от Осеница (1085 m)[19] |
| Кангеля[19] | Καγκέλια | Локсотон | Λοξωτόν | връх на С от Либан (1496 m)[19] |
| Гроша[19] | Γρόσια | Дасос Василисис | Δάσος Βασιλίσσης | гора на СИ от Либан[19] |
| Русково[19] | Ρούσκοβο | Гурунорема | Γουρουνόρεμα | река на И от Либан, на която е село Русково[19] |
| Бозово[19] | Μπόζοβον | Лохагу Янопулу | Λοχαγού Γιαννοπούλου | връх на С от Либан (1621,6 m)[19] |
| Буковак[19] | Μπουκουβάκι | Оксиес | Όξυές | местност на С от Либан и на СЗ от връх Бузала (1631,5 m)[19] |
| Гюр чешме[19] | Γιούρ Τσεσμέ | Крија Вриси | Κρύα Βρύση | извор на С от връх Бузала (1631,5 m)[19] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 609[2] | 439[2] | 125[2] | 276[2] | 179[2] | 219[2] | 77[2] | 60[2] | 131[2] | 84[21] | 102 | 41 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 179. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 151.
- ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том II. София, Българска академия на науките, 1964. с. 471.
- ↑ Гандев, Христо. Населени места с регистрирани имена на главите на домакинствата (XV-XVI в.) // Българската народност през XV век: Демографско и етнографско изследване. II издание. София, Наука и Изкуство, 1989, [1972].
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 63.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 107-108.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 130.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 593-595.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 216-217.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Lekáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 70. Архивиран от оригинала на 2008-06-24. Посетен на 22 ноември 2008. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||
