Дървош
| Дървош Дрвош | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Дървош | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 438 m |
| Население | 699 души (2002) |
| Пощенски код | 2430 |
| МПС код | SR |
Дървош (на македонска литературна норма: Дрвош) е село в община Босилово на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в южните поли на Огражден, североизточно от Струмица.
Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Името е от дърво и наставка -ош. Имената с такъв произход са чести в българската топонимия, например Липош, Мокрош, Стърмош.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Дървор (Darvor) е посочено като село със 130 домакинства, като жителите му са 285 българи и 108 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дървошъ е населявано от 240 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 280 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 699 жители, всички македонци.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Дървош
Васил Наков, български революционер, ръководител на местния революционен комитет на ВМОРО[7]- Димитър Бонев, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на Лозенградската партизанска дружина (виж Михаил Герджиков и Стоян Петров)[8]
- Починали в Дървош
- Банко Юрданов Боров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[9]
- Иван Георгиев Симеонов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Колектив. Езикознание. Том 1 от Славистичен сборник: по случай IV международен конгрес на славистите в София. София, Издателство на Българската академия на науките, 1958. с. 238.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 218. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 98.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 114, л. 132
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 107, л. 216
| |||||||||||
