Иловица
| Иловица Иловица | |
| — село — | |
_(2).jpg) Църквата „Свети Димитър“ | |
  Иловица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 286 m |
| Население | 1907 души (2002) |
| Пощенски код | 2433 |
| МПС код | SR |
| Иловица в Общомедия | |
Иловица (на македонска литературна норма: Иловица) е село в община Босилово на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
Църквата „Свети Димитър“ е построена в 1796 година, но по-късно е разрушена и построена наново в 1915 година.[1]
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Иловище (Ilovichté) е посочено като село със 110 домакинства, като жителите му са 238 българи и 108 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 968 жители, от които 218 българи християни и 750 турци.[3]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Иловища има 224 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1907 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1611 |
| албанци | 0 |
| турци | 239 |
| роми | 19 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 37 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Иловица
Антим Митев Близнаков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[6]- Георги Димчев, Цветан Трендафилов и брат му, дейци на ВМРО[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 200. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 44, л. 16; оп. 1, а.е. 299, л. 4
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 713.
| |||||||||||
