Бориево
| Бориево Бориево | |
| — село — | |
_(2).jpg) Църквата „Рождество Богородично“ | |
  Бориево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 195 m |
| Население | 926 души (2002) |
| Пощенски код | 2433 |
| МПС код | SR |
| Бориево в Общомедия | |
Бориево (на македонска литературна норма: Бориево) е село в община Босилово на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, източно от град Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бориево (Borièvo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[1] Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. селото е населявано от 275 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век селото е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 352 българи екзархисти и 64 патриаршисти гъркомани. Там функционира българско училище.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Бориево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 926 жители.[6]
В църквата „Рождество Богородично“ в селото работи зографът Гаврил Атанасов.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 925 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бориево
Алекса Стоилков (1870 – след 1943), български революционер
Виолета Танчева-Златева (р. 1968), северномакедонска писателка- Георги Николов (о. 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 4-та битолска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
- Димитър Трайков (о. 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 4-та рота и нестроева рота на 3-та солунска дружина[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106 – 107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 220. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
| |||||||||||
