Сарай (община Босилово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Сарай.
Сарай Сарај | |
— село — | |
Православната църква „Св. св. Петър и Павел“ в Сарай | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Босилово |
Географска област | Струмишко поле |
Надм. височина | 205 m |
Население | 937 души (2002) |
Пощенски код | 2430 |
МПС код | SR |
Сарай в Общомедия |
Сарай (на македонска литературна норма: Сарај) е село в община Босилово на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Струмишкото поле, североизточно от Струмица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Северозападно от селото е построен хамам в XVII век.[1]
През XIX век селото е със смесено население. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сарай (Saray) е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 196 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 145 жители, от които 120 българи християни и 25 турци.[3]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 48 българи екзархисти и 30 цигани.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 937 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 935 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 2 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В селото има източнокатолическа църква „Свети Димитър и Падре Пио“.[6]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сарай
- Корчо войвода (XVIII век – XIX век), български хайдутин
- Спас Сарайски (1889 - 1930), български революционер от ВМРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Велковски, Живко. Амамите во Југоисточна Македонија в: Зборник на трудови во спомен на Емилија Петковска. Струмица, Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2014. с. 189 - 220.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Катин, Славе. Католичката (унијатската) црква со источен обред во Македонија // Религија.mk, 02/05/2019. Посетен на 18 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
|