Направо към съдържанието

Драгомирово (Струмишко)

Вижте пояснителната страница за други значения на Драгомирово.

Драгомирово
Драгомирово
— село —
41.4619° с. ш. 22.7097° и. д.
Драгомирово
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБосилово
Географска областСтрумишко поле
Надм. височина200 m
Драгомирово в Общомедия

Драгомирово (на македонска литературна норма: Драгомирово) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Босилово, Струмишко.

Селото е било разположено в средата на Струмишкото поле на пътя СтрумицаБерово, между селата Дабиля и Петралинци, близо до днешното село Босилово.[1]

Драгомирово се споменава в османски преброителен дефтер от 1519 година като населено място с 546 жители, от които 541 са християни и само 5 са мюсюлмани.[2]

През XIX век Драгомирово е малко чисто българско село, числящо се към Струмишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгомирово (Dragomirovo) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 71 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 195 жители българи християни.[4]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Драгомирово (Dragomirovo) има общо 72 християни, от които 40 българи екзархисти, 8 българи протестанти и 24 цигани.[5]

По време на Балканските войни (1912 – 1913) Драгомирово е опожарено и изселено.[6]

През 1935 година властите полагат усилия да възродят селото, като заселват 10 сръбски колонистки семейства с произход от Далмация, Черна гора и Сърбия. По време на Втората световна война през 1941 година колонистките семейства напускат селото.[6]

Родени в Драгомирово
  1. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 145.
  2. Цветанов, Д. Средновековните тврдини во Југоисточниот регион на Република Македонија (11-14 век): функција, значење и временски рамки. Докторска дисертација. Скопје, Филозофски факултет, 2018. с. 311. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
  6. а б Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 74. (на сръбски)