Далмация

Далмация
Dalmacija
	Далмация Dalmacija
Историческа област
	Местоположение на картата на Хърватия
Страна	Хърватия
Най-голям град	Сплит
Площ	12 158 km²
Население	852 068 души (2011); 70,1 души/km²
	Далмация в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Далмация.

Тази статия е за историко-географската област. За римската провинция Далмация вижте Далмация (римска провинция).

Далмация (на хърватски: Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.

География

Далматинското крайбрежие е силно разчленено с множество заливи и носове, които удължават 700-километровата брегова ивица почти двойно. Броят на островите в акваторията й достига около 1200, някои от тях - с незначителни размери. Големите острови са Дуги оток, Углян, Пашман, Брач, Хвар, Корчула, Вис, Ластово и Млет.

Големи планини в Далмация са Динара, Мосор, Свилая, Биоково, Мосеч и Козяк. Реки – Зърманя, Кърка, Цетина и Неретва. На северозапад от Далмация, по адриатическото крайбрежие, се простират т.нар. Хърватско приморие и планинският масив Велебит. Северозападно от от областта се намира Лика, а северно от Загора е Херцеговина. На югоизток от Которския залив се намира Черногорското Адриатическо крайбрежие. Поради морското течение и въздушните потоци, морската вода на Адриатика е много по-чиста и топла откъм хърватската страна, в сравнение с тази откъм италианската.

В Далмация добре развито е субтропичното земеделие. Отглеждат се цитрусови плодови дървета, маслини, лозя. Лозарството е било препитаващ поминък на населението в Далмация. Риболовът също е стопански отрасъл с дълголетни традиции.