Ливадеро
Тази статия е за селото в дем Сервия. За селото в дем Драма с гръцко име Ливадеро вижте Мокрош.
| Ливадеро Λιβαδερό | |
| — село — | |
  Ливадеро  Ливадеро  Ливадеро | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Географска област | Амар бей |
| Надм. височина | 980 m |
| Население | 912 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
Ливадеро̀ или Мо̀кро (на гръцки: Λιβαδερό, катаревуса: Λιβαδερόν, Ливадерон, до 1928 година Μόκρο/Μόκρον, Мокро/Мокрон[1]) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 980 m надморска височина,[2] в планината Амар бей (Архондики), южно от град Кожани.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Етимологията на старото име на селището е от българското прилагателно мокър в среден род. За пръв път селото е споменато в кондиката на метеорския манастир „Свето Преображение“ от 1592 – 1593 година, в която са споменати имена на богомолци от селището Мо̀крос (Μόκρος).[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
В 1528 година Мокро има 37 домакинства със 167 жители.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Мокрон (Mokron) живеят 510 гърци.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мокро е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 55 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Мокрон (Μόκρον), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.[8]
Гробищната „Свети Атанасий“ църква е построена в XVI - XVII век. До нея е построена нова със същото име.[4] „Света Богородица“ съществува отпреди въстанието в 1854 година, при чието потушаване е изгорена. Възстановена е в 1961 година, а в 1991 година е построена на ново. „Свети Николай“ е построена в 1854 година след изгарянето на „Света Богородица“. В 1964 – 1977 година е построена нова със същото име „Свети Николай“. „Свето Възнесение Господне“ е построена в 1965 година, „Свети Илия“ – в 1966, „Свети Георги“ – в 1987 – 1988 година. Последната цъква на селото е „Свети Апостоли“.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война на 9 октомври 1912 година настъпващите гръцки части нанасят поражение на османските войски край селото. След това в 1913 година Лазарадес влиза в състава на Кралство Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 909 жители.[10]
В 1928 година името на селото е сменено на Ливадеро.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Вакуфико Цаири[3] | Βακούφικο Τσαΐρι | Агии Апостоли | Άγιοι Άπόστολοι[11] | местност на ЮИ от Ливадеро[3] |
| Селим[3] | Σελήμ | Григари Вриси | Γρήγαρη Βρύση[11] | извор на ЮЮЗ от Ливадеро[3] |
| Аримения[3] | Άριμένια | Рахула | Ραχούλα[11] | връх на Ю от Ливадеро и на ЮЗ от Акри (Бисирица) (1045 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 909[10] | 993[2] | 1163[2] | 1491[2] | 1714[2] | 1638[2] | 1517[2] | 1588[2] | 1645 | 1232 | 912 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ливадеро
Калиопи Вета (р. 1961), гръцка певица и политик
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Πολιτιστικός Σύλλογος Λιβαδεριωτών Ελβετίας Архив на оригинала от 2006-12-05 в Wayback Machine.
- Πολιτιστικός Σύλλογος Λιβαδερού Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Φρούριο Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Εκκλησίες του Χωριού // Mokro.gr. Посетен на 26 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
