Лазарадес
| Лазарадес Λαζαράδες | |
| — село — | |
 Стенопис от „Успение Богородично“ | |
  Лазарадес  Лазарадес  Лазарадес | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 635 m |
| Население | 152 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
| Телефонен код | 2464 |
Лазара̀дес (на гръцки: Λαζαράδες) е село в Република Гърция, в дем Сервия на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 635 m надморска височина,[1] на 46 km южно от град Кожани и около 30 km югозападно от град Сервия, между планините Амар бей (Архондики) на изток и Алонорахи на запад.[2] В Алонорахи западно от Лазарадес се намира пещерата Просилио.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Лазарадес има 41 домакинства със 185 жители.[4]
В главната селска църква „Успение Богородично“, издигната през 1857 година, има интересни стенописи от ХІХ век. Празник на селото е и Духовден. В края на ХІХ век Лазарадес е гръцко християнско село в Серфидженската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лазарадес (Lazaradès) живеят 216 гърци.[5]
На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лазаропско (Lazaropsko) е представено като гръцко село.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лазаридис е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[7]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лазарадес (Λαζαράδες), Серфидженска каза, живеят 180 гърци елинофони християни.[8]
Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лазарадес също има 180 православни гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на Балканската война на 9 октомври 1912 година настъпващите гръцки части нанасят поражение на османските войски край селото. След това в 1913 година Лазарадес влиза в състава на Кралство Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 129 жители.[10]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 129[11] | 143[11] | 147[11] | 142[11] | 197[11] | 289[11] | 257[11] | 196[11] | 169[11] | 152 | 94 | 69 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Архивиран от оригинала на 2024-08-22. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 107.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 319. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||||||||||||
