Направо към съдържанието

Лазарадес

Лазарадес
Λαζαράδες
— село —
Стенопис от „Успение Богородично“
Стенопис от „Успение Богородично
Гърция
40.0189° с. ш. 21.8536° и. д.
Лазарадес
Западна Македония
40.0189° с. ш. 21.8536° и. д.
Лазарадес
Кожанско
40.0189° с. ш. 21.8536° и. д.
Лазарадес
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина635 m
Население152 души (2001 г.)
Пощенски код505 00
Телефонен код2464

Лазара̀дес (на гръцки: Λαζαράδες) е село в Република Гърция, в дем Сервия на област Западна Македония.

Селото е разположено на 635 m надморска височина,[1] на 46 km южно от град Кожани и около 30 km югозападно от град Сервия, между планините Амар бей (Архондики) на изток и Алонорахи на запад.[2] В Алонорахи западно от Лазарадес се намира пещерата Просилио.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1528 година Лазарадес има 41 домакинства със 185 жители.[4]

В главната селска църква „Успение Богородично“, издигната през 1857 година, има интересни стенописи от ХІХ век. Празник на селото е и Духовден. В края на ХІХ век Лазарадес е гръцко християнско село в Серфидженската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лазарадес (Lazaradès) живеят 216 гърци.[5]

На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Лазаропско (Lazaropsko) е представено като гръцко село.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лазаридис е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 35 къщи.[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лазарадес (Λαζαράδες), Серфидженска каза, живеят 180 гърци елинофони християни.[8]

Според гръцка атинска статистика от 1910 година в Лазарадес също има 180 православни гърци.[9]

По време на Балканската война на 9 октомври 1912 година настъпващите гръцки части нанасят поражение на османските войски край селото. След това в 1913 година Лазарадес влиза в състава на Кралство Гърция. Първото гръцко преброяване от 1913 година показва 129 жители.[10]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 129[11] 143[11] 147[11] 142[11] 197[11] 289[11] 257[11] 196[11] 169[11] 152 94 69
  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
  4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 278.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
  9. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 107.
  10. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  11. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 319. (на македонска литературна норма)