Кастания (дем Сервия)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кастания.
| Кастания Καστανιά | |
| — село — | |
  Кастания  Кастания  Кастания | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 61 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 505 00 |
Кастания (на гръцки: Καστανιά, катаревуса Καστανέα, Кастанеа) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кастания е разположено на 1050 m надморска височина,[1] в планината Шапка (Титарос), на 3 km югоизточно от Сервия.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]На мястото на селото е съществувал манастирът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“, от който е оцеляла само църквата, възстановена в 1898 година.[3]
В 1528 година кастания има 51 домакинства с 230 жители.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кастание (Kastaniai) живеят 450 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Костаница е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак със 70 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кастанеа (Καστανέα), Серфидженска каза, живеят 450 гърци елинофони християни.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Кастания остава в Гърция.
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[1]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 861[1] | 762[1] | 786[1] | 1064[1] | 1117[1] | 1268[1] | 954[1] | 794[1] | 534[1] | 98 | 68 | 61 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 315. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Μονή Αγίων Θεοδώρων Καστανιάς // Greek Travel Pages. Посетен на 15 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
