Левкара
| Левкара Λεύκαρα | |
| — село — | |
  Левкара  Левкара  Левкара | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 450 m |
| Население | 145 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 501 00 |
Лѐвкара или Ак Сакли, Ак Сакали (на гръцки: Λεύκαρα, до 1927 година Ακ Σακλή, Ак Сакли[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 450 m надморска височина,[2] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Ак Сакали, Кожанска каза, има 1240 турци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ак Сакли е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 60 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ак Сакли (Ακ-Σακλή), Кожанска каза, живеят 1000 турци. Селото има четири махали - Хаджисолер (Χατζησολέρ), Даутлу (Δαουτλού), Кофулар (Κοφουλάρ), Екмексизкьой (Εκμεκσιζ-κιοϊ).[6]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Ак Сакали остава в Гърция.
В 1923 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и в Ак Сакали са заселени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е преведено на Левкара. В 1928 година Левкара е чисто бежанско селище с 254 бежански семейства и 864 жители бежанци.[7]
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, тютюн, както и със скотовъдство.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Местанар[3] или Меснатанар | Μεσνατανάρ | Аналипсис | Άνάληψις[9] | бивше селище на ЮИ от Левкара[3] |
| Куфалар[3] | Κουφαλάρ | Маврохома | Μαυρόχωμα[9] | бивше селище на Ю от Левкара[3] |
| Кичалар[10] или Крицалар | Κριτσαλάρ | Ксиротопос | Ξηρότοπος[9] | местност на Ю от Левкара[10] |
| Ордулар[3] | Όρντουλάρ | Айдимитрис | Άϊδημήτρης[9] | местност на ЮЗ от Левкара[3] |
| Даутлу[3] | Νταουτλοϋ | Сикиес | Συκιές[9] | местност на СИ от Левкара[3] |
| Чалтилик[3] | Τσαλτιλίκ | Палюра | Παλιούρια[9] | местност на СИ от Левкара[3] |
| Чешме Баши[10] | Τσεσμέ Μπασί | Платанос | Πλάτανος[9] | реката на Левкара[10] |
| Алан[3] | Άλάν Λόφος | Лофос | Λόφος[9] | връх на ССИ от Левкара (1202 m)[3] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1333[2] | 1457[2] | 707[8] | 432[8] | 345[8] | 559[8] | 346[8] | 233[8] | 288[8] | 231 | 211 | 145 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 305. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 65. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 512. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 306. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
- ↑ а б в г Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
| |||||||||||||||||||||||||||||
