Направо към съдържанието

Микровалто

Микровалто
Μικρόβαλτο
— село —
Гърция
40.0817° с. ш. 21.8767° и. д.
Микровалто
Западна Македония
40.0817° с. ш. 21.8767° и. д.
Микровалто
Кожанско
40.0817° с. ш. 21.8767° и. д.
Микровалто
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина750 m
Население337 души (2021 г.)
Пощенски код505 00
Телефонен код2464

Микро̀валто (на гръцки: Μικρόβαλτο, катаревуса: Μικρόβαλτον, Микровалтон, в превод Малко блато) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

Селото е разположено на 750 m надморска височина,[1] югозападно от Сервия, между планините Амар бей (Архондики) на изток и Алонорахи на запад.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1528 година Микровалто има домакинства със 113 жители.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Микро Валтос (Micro-Valtos) живеят 300 гърци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Микрос Валтос е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 42 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Микровалтон (Μικρόβαλτον), Серфидженска каза, живеят 280 гърци елинофони християни.[6]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция.

Населението традиционно произвежда жито, картофи, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[7]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 406[7] 370[7] 460[7] 581[7] 795[7] 851[7] 662[7] 696[7] 746[7] 602 333 337
Свързани с Микровалто
  1. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 320. (на македонска литературна норма)
  2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
  7. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)