Имера (дем Сервия)
Тази статия е за селото в Гърция. За вестника вижте Имера (вестник).
| Имера Ίμερα | |
| — село — | |
  Имера  Имера  Имера | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 360 m |
| Население | 102 души (2021 г.) |
Ѝмера или Хейбели (на гръцки: Ίμερα, до 1927 година Χεϊμπελή, Хейбели[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 360 m надморска височина,[2] на 12 km североизточно от Сервия, на левия бряг на Бистрица (Алиакмонас), в подножието на планината Скопос.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Хейбели е село в Серфидженската каза на Османската империя.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Хейбели (Ебели) е смесено гръцко-турско село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 220 къщи.[4]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хейбели (Χεϊμπελή), Серфидженска каза, живеят 1400 турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Хейбели остава в Гърция. В 1922 година мюсюлманското население на селото се изселва и в Хейбели са заселени гърци туркофони, бежанци от Турция.[2] В 1927 година е прекръстено на Имера. В 1928 година Хейбели е чисто бежанско селище със 130 бежански семейства и 469 жители бежанци.[6]
По време на Втората световна война населението на селото заедно със съседно Скафи подкрепя активно десните сили и правят колаборационистка антикомунистическа чета. Частите на ЕЛАС влизат в селото и разстрелват всеки десети жител.[2]
Населението традиционно произвежда тютюн, жито, овошки и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чалтик Баши или Чатлик Баши[3] или Чатлик Паши[7] | Τσατλίκ Μπασή | Гипедон | Γήπεδον[8] | връх в Скопос на З от Имера (945,2 m)[3] |
| Мемилер[3][7] | Μεμιλέρ | Рема | Ρέμα[8] | река на С от Имера[3][7] |
| Ясли Бурун[3] | Γιασλή Μπορούν | Криовриси | Κρυόβρυση[8] | възвишение в Скопос на ИСИ от Имера (488 m)[3] |
| Топчи Мандрия[3][7] | Τοπτσή Μανδριά | Палиокалива | Παληοκάλυβα[8] | местност на И от Имера[3][7] |
| Мемилер (Яскол)[3] | Μεμιλέρ (Γιασκόλ) | Ливади | Λιβάδι[8] | местност в Каракамен на С от Имера[3][7] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1150[2] | 1338[2] | 404[2] | 761[2] | 336[2] | 415[2] | 262[2] | 191[2] | 208[2] | 266 | 156 | 102 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Имера
Лазар Търповски (1901 - 1943), гръцки комунистически деец
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 331. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
