Полирахо
| Полирахо Πολύρραχο | |
| — село — | |
  Полирахо  Полирахо  Полирахо | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 650 m |
| Население | 63 души (2021 г.) |
Полирахо или старо Рахово (на гръцки: Πολύρραχο, катаревуса: Πολύρραχον, Полирахон, до 1927 година Ράχοβο, Рахово[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 650 m надморска височина,[2] югозападно от Сервия, в планината Довра (Фламбуро).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Рахово има 304 домакинства с 1366 жители.[4]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Рахово (Rahovo) живеят 180 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рахово (Рахес) е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Раховон (Ράχοβον), Серфидженска каза, живеят 130 гърци елинофони християни.[7] Същевременно село Рехово (Ρέχοβο) е показано и в Населишка каза със 170 жители валахади.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Полирахон.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 144[2] | 146[2] | 203[2] | 267[2] | 270[2] | 322[2] | 240[2] | 209[2] | 195[2] | 201 | 134 | 63 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 324. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
