Направо към съдържанието

Полирахо

Полирахо
Πολύρραχο
— село —
Гърция
40.1403° с. ш. 21.9531° и. д.
Полирахо
Западна Македония
40.1403° с. ш. 21.9531° и. д.
Полирахо
Кожанско
40.1403° с. ш. 21.9531° и. д.
Полирахо
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина650 m
Население63 души (2021 г.)

Полирахо или старо Рахово (на гръцки: Πολύρραχο, катаревуса: Πολύρραχον, Полирахон, до 1927 година Ράχοβο, Рахово[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

Селото е разположено на 650 m надморска височина,[2] югозападно от Сервия, в планината Довра (Фламбуро).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1528 година Рахово има 304 домакинства с 1366 жители.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Рахово (Rahovo) живеят 180 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Рахово (Рахес) е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Раховон (Ράχοβον), Серфидженска каза, живеят 130 гърци елинофони християни.[7] Същевременно село Рехово (Ρέχοβο) е показано и в Населишка каза със 170 жители валахади.[8]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Полирахон.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 144[2] 146[2] 203[2] 267[2] 270[2] 322[2] 240[2] 209[2] 195[2] 201 134 63
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 324. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
  8. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)