Фрурио
| Фрурио Φρούριο | |
| — село — | |
 Стенопис от „Успение Богородично“ | |
  Фрурио  Фрурио  Фрурио | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Сервия |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 35 души (2021 г.) |
Фрурио или Низиско (на гръцки: Φρούριο, катаревуса: Φρούριον, Фрурион, до 1961 година Παλιάλωνα, Палиялона,[1] до 1928 година Νιζισκό, Низиско, катаревуса Νιζισκόν, Низискон[2]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 600 m надморска височина,[3] югозападно от Сервия, в планината Алонорахи.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]Край селото са останките на средновековния град Соск.[5][6]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В 1528 година Низиско има 98 домакинства с 441 жители.[7]
Църквата в селото „Свети Димитър“ е построена в XVII век и е изписана в 1646 - 1647 година.[8] „Успение Богородично“ е от 1738 година.[5][9]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Незякос (Neziakos) живеят 130 гърци.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Низиско е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 15 къщи.[11]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Изиско (Ιζισκό), Серфидженска каза, живеят 90 гърци елинофони християни.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1928 година името на селото е сменено на Палиялона, а в 1961 година на Фрурио.
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 109[3] | 116[3] | 159[3] | 189[3] | 210[3] | 264[3] | 216[3] | 127[3] | 96[3] | 79 | 51 | 35 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 322. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Φρούριο Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ ΠΟΛΕΙΣ –ΚΑΣΤΡΑ ΤΗΣ ΠΕΡΙΟΧΗΣ ΤΗΣ ΚΟΖΑΝΗΣ // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 97. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014.
- ↑ Φρούριο Κοζάνης (οικισμός Δ. Μακεδονίας). Ι.Ν. Κοίμησης Θεοτόκου (1738). Ανοιχτή Επιστολή // ai-vres. Посетен на 29 декември 2014. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 60. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
