Направо към съдържанието

Родитис

Родитис
Ροδίτης
— село —
Църквата „Свети Варадат“
Църквата „Свети Варадат“
Гърция
40.2683° с. ш. 21.9383° и. д.
Родитис
Западна Македония
40.2683° с. ш. 21.9383° и. д.
Родитис
Кожанско
40.2683° с. ш. 21.9383° и. д.
Родитис
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина390 m
Население237 души (2021 г.)
Пощенски код501 00
Родитис в Общомедия

Родѝтис или Хаджи Омурлу (на гръцки: Ροδίτης, до 1927 година Χατζή Ομουρλού, Хаджи Омурлу[1]) е село в Република Гърция, част от дем Сервия на област Западна Македония.

Селото е разположено на 390 m надморска височина,[2] на левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Омерли, Кожанска каза, има 330 турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Омурли (Хаджи) е чисто турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 62 къщи.[5]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Хаджиомурлу (Χατζηομουρλού), Кожанска каза, живеят 350 турци.[6]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки част и след Междусъюзническата война в 1913 година Хаджи Омурлу остава в Гърция. В 1923 година мюсюлманското население на селото се изселва и в Хаджи Омурлу са заселени гърци бежанци. В 1927 година името на селото е сменено на Родитис. В 1928 година Родитис е чисто бежанско селище с 65 бежански семейства и 241 жители бежанци.[7]

Населението традиционно произвежда тютюн, жито, овошки и други земеделски продукти.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Родитис на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Герен Гулу[3] Γερέν Γουλού Рема Ρέμα[9] река на С от Родитис[3]
Мандарлик[3] Μανταρλίκ Воскес Βοσκές[9] връх в Скопос на С от Родитис (885 m)[3]
Кур тепе[3] Κούρ Τεπέ Гимни Рахи Γυμνή Ράχη[9] възвишение в Скопос на С от Родитис (564 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 364[8] 309[8] 185[8] 377[8] 424[8] 416[8] 274[8] 307[8] 318[8] 270 263 237
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 329. (на македонска литературна норма)
  3. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 279.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 66. (на македонска литературна норма)
  6. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 513. (на гръцки)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 330. (на македонска литературна норма)
  9. а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)