Направо към съдържанието

Лава (Сервийско)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лаваница.

Лава
Λάβα
— село —
Гърция
40.1528° с. ш. 22.0211° и. д.
Лава
Западна Македония
40.1528° с. ш. 22.0211° и. д.
Лава
Кожанско
40.1528° с. ш. 22.0211° и. д.
Лава
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСервия
Надм. височина890 m
Население0 души (2011 г.)

Неа Лава или старо Лаваница (на гръцки: Λάβα, до 1927 година Λαβανίτσα или Λαβάνιτσα, Лаваница[1]) историческо е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

Селото е разположено на 890 m надморска височина,[2] на около 4 km южно от Сервия в в планината Шапка (Титарос).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В 1528 година Лаваница има 79 домакинства с 356 жители.[4]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лаваница (Lavanitza) живеят 300 гърци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лобаница е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Лаваница (Λαβανίτσα), Серфидженска каза, живеят 170 гърци елинофони християни.[7]

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Лаваница остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Лава.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]

В 70-те години населението се изселва в новото селище Неа Лава (Нова Лаваница),[2] на практика северозападен квартал на Сервия.[3]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 390[2] 421[2] 664[2] 667[2] 667[2] 467[2] 0 0 2 0 0
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 318. (на македонска литературна норма)
  3. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)