Метаксас (дем Сервия)

Метаксас
Μεταξάς
	Метаксас Μεταξάς
— село —
	Метаксас Метаксас Метаксас
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Сервия
Надм. височина	1060 m
Население	204 души (2021 г.)

Метаксас или Метакса (на гръцки: Μεταξάς) е село в Република Гърция, част от дем Сервия в област Западна Македония.

География

Метаксас е разположено на 1060 m надморска височина,^[1] в планината Довра (Фламбуро), на 23 km южно от Сервия.^[2]

История

В Османската империя

В 1528 година Метакса има 119 домакинства с 536 жители.^[3]

Църквата „Свети Димитър“ е от 1848 година.^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Метакса (Metaxa) живеят 600 гърци.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Метакса е чисто гръцко село в Серфидженската каза на Серфидженския санджак с 85 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Метаксас (Μεταξάς), Серфидженска каза, живеят 600 гърци елинофони християни.^[7]

В Гърция

През октомври 1912 година, по време на Балканската война, в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Метаксас остава в Гърция.

Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Метаксас на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Голда^[2]	Γκόλντα	Гурнес	Γοϋρνες^[8]	връх в Камбуница на И от Тригонико (Делино) на С от Метаксас (1395 m)^[2]
Микри Довра^[2]	Μικρό Ντοβρά	Сократи	Σωκράτη^[8]	местност в Камбуница на И от Метаксас^[2]
Магали Довра^[2]	Μεγ. Ντοβρά	Папаяни	Παπαγιάννη^[8]	местност в Камбуница на СИ от Метаксас^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	814^[1]	811^[1]	877^[1]	1141^[1]	1239^[1]	1318^[1]	956^[1]	666^[1]	593^[1]	410	226	204

Личности

Родени в Метаксас

Анагностис Бизиотас, гръцки революционер, участник във Войната за независимост
Анастасиос (Тасиос) Мицу (Αναστάσιος, Τάσιος Μήτσου), Йоанис Георгиу (Ιωάννης Γεωργίου) и Стерьос Мициу (Στέργιος Μήτσου), участници в Гръцката война за независимост н 1821 година
Фотис Янкулас (? – 1925), легендарен гръцки разбойник

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 320. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)
↑ Μεταξάς Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)
↑ ^а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)

[Симовски_320-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 320. (на македонска литературна норма)

[Ген-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Τσότσος_96-3] Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 96. (на гръцки)

[Μικρόβαλτο_Κοζάνης-4] Μεταξάς Κοζάνης // Μικρόβαλτο Κοζάνης. Архивиран от оригинала на 2014-12-27. Посетен на 29 декември 2014.

[5] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)

[6] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 59. (на македонска литературна норма)

[7] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 516. (на гръцки)

[Περὶ_μετονομασίας-8] а ^б ^в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]