Боздаг
Тази статия е за планината в Драмско. За планината в Сярско, наричана Серски Боздаг, вижте Сминица.
| Боздаг Φαλακρό | |
 Планината Боздаг от юг | |
  Местоположение на картата на Драмско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Родопи |
| Най-висок връх | Свети Илия |
| Надм. височина | 2232 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Боздаг в Общомедия | |
Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (на гръцки: Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина.[1][2]
Имена
[редактиране | редактиране на кода]В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага.[3] В превод Боздаг от турски означава „Сива планина“',[4] а гръцкото име Фалакро орос – „Плешива планина“.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловина.[2] В южното ѝ подножие лежи град Драма.[1]
На север и североизток планината стига до долината на река Места (Нестос) и областта Чеч. На изток е отделена от хребета Коджадаг с прохода Добросул (Кало Неро, 750 m) и двата насрещни потока[1] Цекурова[5] (Кофтеро, Поликарпос) и Чемерика (Платанорема), които са притоци съответно на реките Места и Драматица. През Коджадаг граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле. На запад се разделя от двата планински масива Шилка планина (Агио Пневма) и Щудер (Агиос Павлос) с Ружденския проход (990 m) и Волашкия проход и противоположните реки Каменица (Ница), приток на Места и Милорема – Калина (Ксиропотамос), приток на Панега. Чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Сминица (Меникио). Понякога Щудер неправилно е смятана за част от Боздаг.[1]
Най-северният дял на планината опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. В България е известен още като Бесленски рид (на гръцки Харакас). Най-висок връх е Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.[6][7]
Шилка планина (Щилка) също понякога е смятана за част от Боздаг.[1] Тя е разположена между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Шилка (Пневма, 1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица.[6][7] В Гърция този дял е познат като Тартана или Агио Пневма.[8]
Според Петър Дървингов пространството северно от Ружденския проход до десния бряг на Места при Петрелик е Свети Тодор планина, а Шилка планина е местно название на възвишенията ѝ между селата Волак и Зърнево.[9]
Южният клон на Боздаг се нарича Дебелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг.[6] Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.[10]
Върхове
[редактиране | редактиране на кода]Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 m. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (2176 m), Псевдодонти (2086 m), Карталка (2035 m), Тикълница (2020 m) и Момина могила (Корицомагула) (1996 m). Между Карталка и Свети Илия, на едноименния връх Снежница се намира Снежницата (Хионотрипа),[11] пропастна пещера с дълбочина 111 m[12] и диметър 20 m.[13]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Свети Илия, Боздаг | Προφήτης Ηλίας, Μποζ Νταγ | 2229 m[1] | И над Бъбълец (Пирги)[2] |
| Айда Кеди | Ξέφωτο, Αϊντά Κεντί | 1269 m[1] | Ю от Зърновица (Кастанохома) и СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2] |
| Асмалък | Αγκαθωτό, Ασμαλίκ | 860 m – 700 m[1] | СИ от Височен (Ксиропотамос) |
| Бабица[1] или Бабища[2][14] | Πευκών, Μπάμπιτσα | 1620 m[1] | ЮИ от Волак (Волакас)[2] |
| Бардичева | Μπαρντίσεβα, Μπαρτσίτσεβα | 1137 m[1] | СЗ от Сидерово (Месовуни) |
| Балаш таш,[2] Батах | Βουβαλότοπος, Μπατάχ | 800 m[1] | ЮИ от Ръженик (Харадра)[2] |
| Бряза | Λευκή Κορυφή, Μπρεάζα | 1500 m[1] | СИ от Бъбълец (Пирги) и С от Свети Илия[2][2] |
| Брязица | Μπρεαζίτσα | 1540 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос) |
| Буземе[2] Музейме[14] | Μοναστήρι, Μουζέϊμε | 837 m[1] | СИ от Плевня (Петруса)[2] |
| Бъбълец | Κέδρος, Σφηνάκι, Βοβλίτσι, Βωμπλίτσι | 1202 m[1] | ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2] |
| Вардина | Βάρδινα, Βαρδένα | 2194 m[1] | ИЮИ от Свети Илия[2] |
| Вилек[2] | Απόκρημνο, Πύργος | 1419 m[1] | ССИ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Виран кале | Φουντουκλούκι, Βιράν Καλέ | 1057 m[1] | ЮЮЗ над Кранища (Дендракия)[2] от турски „опустошена крепост“[15] |
| Голомбар | Ζαρκάδι, Τουλούμι, Τουλουμπάρι, Τουλουμπάρ | 1087 m[1] | С от Мокрош (Ливадеро)[2] |
| Градища | Περίβλεπτο, Γκρατίστα | 996 m[1] | ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Δαμασκηνιά | 1131 m[1] | ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2] | |
| Дебелина | Φουντουκιά, Ντεμπλεντέ, Ντέπλενε | 1362 m[1] | Ю от Волак (Волакас)[2] |
| Диканар | Μικρή Κορυφή, Ντικανάρ | 1386 m[1] | ЮЮИ от Волак (Волакас)[2] |
| Δύο Κουνάβια | 940 m[1] | Ю над Сидерово (Месовуни) | |
| Добровица | Χρυσόβεργα, Ντομπροβίτσα | 900 m – 700 m[1] | СЗ от Плевня (Петруса)[2] |
| Дупал[2] | Τρύπες | 1080 m | С от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Дъбър, Нехтене | Άγιος Δημήτριος, Νιχτενέ, Νίχτεν, Νυχτενές | 1432 m[1] | ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Ελάφι | 1170 m[1] | ||
| Играло | Ύψωμα Λουκίδη, Ιγράλο | 940 m – 800 m[1] | ЮЮИ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Йове тепе,[1] Исвет тепе[14] | Μπαταλάδες, Γιοβέ Τεπέ/Λόφος | 989 m[1] | ЮЗ от Зърновица (Кастанохома)[2] |
| Кале Крана | Κρανιές, Καλέ Κράνα | 1015 m[1] | Ю над Кранища (Дендракия)[2] |
| Калелък,[1] Калелъка[16] | Ύψωμα Μαυρουδή, Καλελίκ | 582 m[1] | скалиста чукара И от Височен (Ксиропотамос)[2] с останки от стара крепост, кале, от турското kalelık[16] |
| Карталка | Καρτάλκα | 2035 m[1] | З от Свети Илия[2] |
| Карталтепе, Клиседжик | Καρτάλ Λόφος, Κλίσετζικ | 1996 m[1] | СЗ от Свети Илия[2][14] |
| Клепала | Σταυρός, Μπαρτίσεβα, Κλέπαλαν | 1069 m[1] | СЗ от Сидерово (Месовуни)[2][14] |
| Κάστρα, Κάστρο | 803 m[1] | ЮИ над Бъбълец (Пирги)[2] | |
| Κούκκος, Κούκος | 740 m[1] | ЮИ от Кранища (Дендракия)[2] | |
| Косово[2] | Κουρί | 1456 m[1] | ЮИ от Волак (Волакас)[2] |
| Кутра | Κούτρα | 805 m[1] | чукара СИ от Волак (Волакас),[2][17] субстантивирано от прилагателното кутра, женски род от кутър, „къс“[17] |
| Куси | Σπουργίτης, Κούσι | 731 m[1] | връх в Боздаг на СЗ от Дряново (Монастираки)[2] |
| Λεβέντικο | 980 m – 900 m[1] | СЗ от Ковица (Ватилакос) | |
| Лист | Λίστ | 1081 m[1] | |
| Ломер | Λόμερ | 1395 m[1] | |
| Ляска | Κορυφή, Λιάσκα, Νυχτενές | 1216 m[1] | ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Μακρυά Ράχη | 1168 m[1] | Ю от Перух (Агиос Петрос) и ЮЮИ от Сидерово (Месовуни) | |
| Μακρυσύρραχο | 822 m[1] | ИСИ от Ръженик (Харадра)[2] | |
| Μεσονήσι | 1161 m[1] | СЗ от Мокрош (Ливадеро) | |
| Мешелик | Κακούργα, Μεσελίκ | 800 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Момин връх | Κοριτσομαγούλα, Κορυτσοκορφή | 1996 m[1] | СЗ от Свети Илия[2] |
| Морига,[1][14] Барула[2] | Αυλάκι, Μορίγκα | 1111 m[1] | ЮЗ от Кранища (Дендракия)[2] |
| Орта тепе | Μεσορράχη, Ορτά Λόφος | 874 m[1] | СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2] |
| Παπά Ράχη, Μπαμπαράχης | 892 m[1] | СИ от Ковица (Ватилакос) и С от Шипша (Таксиархес) | |
| Περδικόρραχη | 948 m[1] | ||
| Перис | Ύψωμα Ελευθεριάδη, Πέρις | 1200 m – 1143 m[1] | ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Пилаф | Οξυές, Πιλάφι | 1470 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос) |
| Пилаф тепе | Στρογγυλή, Πιλάφ Λόφος/Τεπέ | 1307 m[1] | ССИ от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос)[2] |
| Πύργος | 1400 m[1] | СИ от Вардина[2] | |
| Подгорица, Голак | Γυμνό, Ποτ Γκορίτσα, Κολάκι | 1051 m, колонка на 1039 m[1] | скалист хребет С от Височен (Ксиропотамос),[2][18] от под, гора + топонимична наставка[18] |
| Помак Пацо[2] | Πλαγιά | 962 m[1] | СИ от Мокрош (Ливадеро) и З от Ръженик (Харадра)[2] |
| Πόρ Μάρτ | 861 m[1] | ||
| Πριόνι | 907 m[1] | ЮЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2] | |
| Ψευτοδόντι | 2070 m[1] | З от Вардина и Ю от Свети Илия | |
| Ράχη | 1459 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос) | |
| Ράχη Μύλου | 834 m – 803 m[1] | ЮИ от Сидерово (Месовуни)[2] | |
| Ръженик | Κοπτερό, Ρεζενίκ | 912 m[1] | Ю от Ръженик (Харадра) и И от Мокрош (Ливадеро)[2] |
| Самар | Σαμάρι | 740 m[1] | ЮЗ над Мокрош (Ливадеро)[2] |
| Свети Георги | Άγιος Γεώργιος | 1401 m[1] | СЗ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Свети Дух | Άγιο Πνεύμα | 1960 m[1] | И от Волак (Волакас)[2] |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 1308 m[1] | И от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 1107 m[1] | ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Свети Никола | Άγιος Νικόλαος | 980 m[1] | ССИ от Волак (Волакас) |
| Сидерово | Τριγωνομετρικό Σιδέροβα | 1070 m[1] | Ю от Сидерово (Месовуни)[2] |
| Ситна[14] или Витриница[2] | Άνω Οξυά | 1813 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Σκορπιός | 900 m – 820 m[1] | ЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2] | |
| Снежница, Карлянка[19] | Χιονότρυπα | 2112 m[1] | СЗ от Свети Илия[2] |
| Σπήλε Λόφος | 1032 m[1] | ||
| Στραβορράχη | 909 m[1] | СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2] | |
| Σταυρός | 1055 m[1] | ССЗ от Ръженик (Харадра)[2] | |
| Стенка | Στήθωμα, Στένκα | 920 m – 700 m[1] | СЗ от Плевня (Петруса)[2] |
| Тикълница, Доди | Στρογγυλό, Τικαλνίτσα/Τικολνίτσα, Δόντι | 2012 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Три бари | Τρυμπάρι | 846 m[1] | ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Τρεις Οξυές, Τρία Δένδρα | 1321 m[1] | И от Бъбълец (Пирги) и Ю от Сидерово (Месовуни)[2] | |
| Τρία Κεφάλια | 2176 m[1] | И от Свети Илия[2] | |
| Χορός | 1811 m[1] | И от Волак (Волакас)[2] | |
| Ципирин | Βράχοι, Τσιπιρίν | 1291 m[1] | СЗ от Бъбълец (Пирги)[2] |
| Чернок | Μαύρη Κορυφή, Τσέρνοκι, Τσέρνοκ | 1134 m[1] | С от Височен (Ксиропотамос)[2] |
| Широк пот | Πύργος, Σιρότ Πότ | 1580 m – 1500 m[1] | И от Вардина[14] |
Геоложки строеж
[редактиране | редактиране на кода]Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит.[20] Характерни за планината са мраморните кариери. Скалите са покрити с глинеста почва.
Растителен и животински свят
[редактиране | редактиране на кода]Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове).
Високите дялове на планината над 1000 m са включени в мрежата от защитени територи Натура 2000 (1140004) и са определени като орнитологично важно място (015). В по-виските части планината е обрасла с гори от бук, черен бор, ела.[1]
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]В планината има хижи в местността Бартичева на 1100 m с 18 места за спане, в местността Косово (Кури) на 1400 m, в местността Хорос на 1650 m с 16 спални места и на платото Свети Дух (Агио Пневма) на 1730 m със 72 спални места.[13]
На платото Свети дух е и ски центърът Боздаг, който има 17 писти и 9 лифта.[13] Центърът е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция. До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма.
От ски центъра до първенеца Свети Илия се стига за около 2 часа пеша.[13]
Като туристическа атракция се предлага също така започващият от височина 1200 m на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Плевня.
Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Волак (Волакас, 820 m) пресича Боздаг и минава покрай хижите в Косово, Хорос и Свети дух и по северните склонове на високите върхове и завършва при селището Мокрош (Ливадеро, 660 m), за да продължи за Коджадаг (Мегаловуни) и Бук (Паранести, 120 m).[13]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля
- Зимен център Боздаг Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 462. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
- ↑ а б в Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf) // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894-1896. с. 328-329, 235, 238.
- ↑ а б Онлайн карта BgMountains.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 28 – 29.
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 12.
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 30.
- ↑ Που βρίσκεται η Χιονότρυπα που μένει παγωμένη ακόμα και το καλοκαίρι. Είναι ένα από τα βαθύτερα σπήλαια της Ελλάδας και οι επιστήμονες το θεωρούν “χρονοκάψουλα” // Μηχανή του Χρόνου. Посетен на 22 септември 2023. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 463. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 147.
- ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
- ↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните ѝ планини) // Българска академия на науките, 1953. с. 15.
| |||||||
