Щудер
Щудер Άγιος Παύλος | |
Поглед към Щудер от района на село Карлъково | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Гърция |
Част от | Боздаг |
Най-висок връх | Щудер |
Надм. височина | 1768 m |
Подробна карта | |
Щу̀дер, още Калапо̀тската планина, Сиври тепе или Карачам (на гръцки: Άγιος Παύλος, Агиос Павлос), е малка планина в Егейска Македония, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]По Щудер минава границата между дем Неврокоп на север и Просечен (Просоцани) на юг. Тя представлява малък и къс планински гребен, който свързва Сминица (Меникио) на запад с Боздаг (Фалакро) на изток.[2] На изток е отделена от същинския Боздаг с Ружденския проход. На запад е Калапотския проход и Елеската котловина (540 m). В южното подножие е село Калапот (Панорама). На север Ружденският проход (820 m) го отделя от Шилка. В северното подножие са селата Елес (Охиро) и Руждене (Гранитис)[1]
Най-високата ѝ точка е връх Щудер - 1768 m, който дава и името на планината.[2] В южната му част е пещерата Маара.[1]
Скалите на планината са кристални варовици, мрамор и конгломерати.[1]
Изкачването до върха може да се направи от селищата Нови Калапот (140 m), Калапот (560 m) и Руждене (780 m) за около 3,30 часа.[1]
Етимология на името
[редактиране | редактиране на кода]Името на планината Щудер е производно на старобългарското штюдъ, образ, форма, вид, образувано като зъб-ер или по-вероятно от старобългарското , , .[3] Едно от турските имена Карачам произхожда от турското Karaçam, черен бор.[4]
Име | Име | Височина | Местоположение |
---|---|---|---|
Щудер или Сиври тепе | Άγιος Παύλος, Φαλακρό, Σιβρί Τεπέ | 1769 m[1] | |
Свети Петър | Άγιος Πέτρος | 1382 m[1] | на главното било в И част |
Свети Петър | Άγιος Πέτρος, Προφήτης Ηλίας | 1018 m[1] | в С част, над входа на Ружденския проход |
Арнаут Мадралар | Αντέρεισμα Θεοδωρίδη, Ξηροβούνι, Αρναούτ Μαντραλάρ, Αρναούτ Μαντραλάς | 1132 m[1] | в С част, СИ от Щудер |
Върхара, Истимен Исте | Βράχαρα | 1280 m[1] | на главното било |
Κερασιές | 1406 m - 1226 m[1] | на главното било в ЮИ част | |
Κερτέλ Λόφος | 1326 m[1] | ||
Главица | Κεφαλάκ, Γκλαβίτσα | 1079 m[1] | в ЮЗ част, ЮИ над Калапот |
Чолачето | Λοχαγού Ρογκάκου, Τσολάτσιτο, Τσολάτσικο, Τσολάντσικο | 1333 m[1] | в И част |
Μαύρος Λόγγος | 1405 m[1] | на главното било в ЮИ част | |
Магур | Ραβδί, Μαγκούφ Λόφος | 1445 m[1] | на главното било, между Свети Петър на И и Щудер на З |
Куз баир, Казан | Σπουργίτης, Κους Λόφος, Καζάνη | 1093 m[1] | на главното било в ЮИ част |
Трапеза | Τραπέζι | 1563 m[1] | на главното било И от Щудер |
Φουντουκιές | 1285 m[1] | ||
Гурелова | Γκουρέλοβα | 960 m[1] | в И част |
Елмалук, Елманлук | Ελμαυλούκ | 960 m[1] | в ЮЗ част |
Кръст | Κρέστη, Κρέσνη | 882 m[1] | в З част, на Долно Броди |
Дисавли | Μεγάλη Ράχη, Ντάσαβλι | 902 m - 790 m[1] | в ЮЗ част |
Лисе | Οχυρό, Λίσε/Λίσσε, Λύσε/Λύσσε | 773 m[1] | И над Лисе |
Киреч | Τούμπα, Κίρετς Λόφος | 520 m[1] |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 360. (на гръцки)
- ↑ а б Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 14.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 223.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 136.
|