Шилка (планина)
| Шилка Άγιο Πνεύμα | |
  Местоположение на картата на Драмско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Боздаг |
| Най-висок връх | Шилка |
| Надм. височина | 1631 m |
| Подробна карта | |
 | |
Шилка[1][2][3] или Свети Тодор планина[4] (на гръцки: Ταρτάνα или Άγιο Πνεύμα, катаревуса: Άγιον Πνεύμα, Агион Пневма) е ниска планина в Драмско, Гърция, част от Боздаг (Фалакро).[5]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена в северозападната част на Драмско. На изток е отделена от същинския Боздаг (Фалакро), към който обикновено е причислявана, от Волашкия проход (990 m) и река Каменица (Ница), приток на Места. На север през Ливадищкия проход, село Ливадища (Ливадаки) и река Милорема граничи с Бесленския рид. На юг е отделен от планинския масив Щудер (Агиос Павлос) от река Калина (Ружденската река, на гръцки Ксиропотамос) и Ружденския проход (Гюреджишкия проход, 820 m). На запад граничи със Зърновското поле (540 m).[5]
Река Бела вода (Ксиропотамос, Гликонери) я разделя на северен и южен дял.
Скалите на планината са кристални варовици и мрамор.[5]
Европейската пътека Е6, идваща от Долно Броди (Като Вронду)-Старчища (Перитори)-Куманич (Дасото)-Зърнево (Като Неврокопи), пресича Шилка към Волак (Волакас). Изкачването до върха може да стане или от Зърнево (570 m) или от Волак (820 m) по Е6 за около 4 часа.[5]
Етимолигия на името
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Иванов името произхожда от шило и топонимична наставка.[6]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Шилка | Ταρτάνα, Άγιο Πνεύμα | 1631 m[5] | на главното било |
| Голяма Голица | Αγαθάγγελος, Μεγάλη Γκόλιστα, Μεγάλη Γκόλτσα | 1029 m[5] | в З част, веднага И от Зърнево |
| Свети Тодор | Άγιοι Θεόδωροι | 1246 m – 1155 m[5] | в З част, СИ над Зърнево |
| Свети Петър | Άγιος Πέτρος | 1431 m[5] | Ю от главния връх Шилка |
| Кувандивач | Άρμενα, Καλέ, Κουβάντιβατς | 1567 m[5] | в И част, СЗ над Волак |
| Βασιλικό Βουνό | 1100 m[5] | в ЮИ част, СИ над Руждене | |
| Γλυκόριζα | 1230 m[5] | ||
| Γρανίτης | 1360 m[5] | в Ю част, С над Руждене | |
| Έλκη | 1213 m[5] | в И част, веднага З над Волак | |
| Голяма падина | Ιατρού Σαμαρά, Γκολιάμα Παντίνα | 1261 m[5] | |
| Кади бунар | Καντί Μπουνάρ | 1462 m[5] | |
| Барчина | Κόντρα, Μπαρτσίνα | 1160 m[5] | |
| Казар Тубар | Μακρυπλαγιά, Καζάρ Τουμπάρ | 1278 m[5] | в Ю част, С над Руждене |
| Μεσαία Ράχη | 1302 m[5] | в С част, над Ливадища | |
| Весеник | Νίκη, Κυδωνιές, Γιούσενικ, Βεσενίκ | 1262 m[5] | в СИ част |
| Οχυρό | 1029 m[5] | ||
| Папуци | Παπούτσι, Πατούτσι | 1143 m[5] | в ЮИ част, СИ над Руждене |
| Свети Илия | Προφήτης Ηλίας | 1119 m[5] | в Ю част, веднага С над Руждене |
| Συνταγματάρχου Μαρκάκη | 1071 m[5] | ||
| Тръна | Τράνα | 1367 m[5] | СЗ над Волак |
| Камено | Καμένο | 804 m[5] | в СЗ част |
| Бран | Κάστρο, Μπραν Λόφος | 680 m[5] | в СЗ част |
| Μαυριάνη | 733 m – 703 m[5] | ||
| Орта баир | Μεσοβούνι, Ορτά Μπαΐρ | 976 m[5] | между двата дяла |
| Ράχη Ταρτάνας | 887 m[5] | ||
| Малка Голица | Στρατιώτης Σουπαλίδης, Μικρή Γκόλιστα | 700 m[5] | |
| Усоя | Ταγματάρχου Δολκεράκη, Ουσόγια | 973 m[5] | в ЮЗ част, ЮИ над Зърнево и СИ над Елес |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf) // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894 – 1896. с. 328 – 329, 235, 238.
- ↑ Онлайн карта BgMountains.
- ↑ Влаховъ, Георги Д. Карта България. Съставена по най-новитѣ карти на Сръбския, Българския и Руския Генерални Щабове съ допълнителни изменения на съобщенията по свѣдения, дадени отъ г. г. Окрѫж. Инженери, чрѣзъ Министерството на Обществ. Сгради и пр. Статистическитѣ свѣдения сѫ взети отъ Дирекцията на Статистиката по послѣднитѣ и нови прѣброявания. София, Лит. Рах. Нисимовъ & Иванъ Празе, 1904.
- ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 28 – 29.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 222.
| |||||||
