Орсова планина
| Орсова планина Κερδύλιο | |
  Местоположение на картата на Солунско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Фундес |
| Надм. височина | 1100 m |
Орсовата планина[1] (на гръцки: Κερδύλιο, катаревуса Κερδύλιον или Όρη Κερδύλια) е ниска планина в Егейска Македония, Гърция, разположена северно от Бешичкото езеро. В България традиционно е смятана за част от Богданската планина (Бешикдаг), която обхваща и трите дяла, смятани днес в Гърция за отделни планини - западен Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), източен Кердилио (Κερδύλιο, Κερδύλλια), и южен Ори Волвис (Ορη Βόλβης).[2]
По планината минава границата между Сярско (на север) и Солунско (на юг). На север от планината е Сярското поле, на юг е Бешичката планина, на запад през Суловския проход Богданската, а на изток планината опира в Орфанския залив (Стримоникос колпос).[2]
Името Кердилион (Κερδύλλιον) носи античен град, споменат от Тукидид.[2]
Скалите на планината са гнайси и малко амфиболити.[2]
Изкачването до върха може да стане от селището Стефанина (Стибан, 500 m) за около 2 часа.[2]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Фундес | Φούντες | 1100 m[2] | СИ над Стефанина (Стибан) |
| Анатема | Ανάθεμα | 1001 m[2] | в централната част |
| Яници | Γιαννίτσι | 1090 m[2] | СИ над Стефанина (Стибан) |
| Симони | Σιμόνι | 1000 m[2] | |
| Аянис | Αγιάννης | 669 m[2] | Ю от „Свети Атанасий“ (Старо Омур бей) |
| Харвата | Αγκαθωτό, Μηλιάρη Πέτρα, Χαρβάτα | 850 m[2] | С над Стефанина (Стибан) |
| Ано Амудес | Άνω Αμμούδες | 640 m[2] | И от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта |
| Арапокефало | Αραποκέφαλο | 571 m[2] | С от Врасна (Враста) |
| Ватрали | Βατράλι | 917 m[2] | СЗ от Аспровалта |
| Грамени Петра | Γραμμένη Πέτρα, Παχυβούνι | 611 m[2] | СЗ от Врасна (Враста) |
| Гьолбурун | Γυμνό, Γκιόλ Μπουρούν | 689 m[2] | в централната част |
| Салджа | Δάκρυσμα, Σάλτζα | 553 m[2] | И от „Свети Атанасий“ (Старо Омур бей) |
| Драгасия | Δραγασιά | 800 m[2] | ЮИ над Стефанина (Стибан) и СЗ над А |
| Илиу Мати | Ηλίου Μάτι | 526 m[2] | С от Аспровалта |
| Каваларис | Καβαλλάρης | 721 m[2] | в централната част |
| Камила | Καλάμπαρη Ραχώνια, Γκαμήλα | 599 m[2] | |
| Калогрия | Καλογριά | 740 m[2] | И от Аретуса (Маслар) |
| Каравас | Καραβάς | 589 m[2] | С от Аретуса (Маслар), Ю от Стефанина (Стибан) |
| Като Амудес | Κάτω Αμμούδες | 600 m[2] | И от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта |
| Кладудия | Κλαδούδια | 515 m[2] | |
| Клисури | Κλεισούρι | 765 m[2] | в централната част |
| Цикара | Κορυφή, Τσικάρα | 752 m[2] | СИ над Скепасто (Сулово) |
| Трип | Κουμαριά, Τριπ | 761 m[2] | С над Стефанина (Стибан) |
| Макриполянес | Μακρυπολιάνες | 740 m - 680 m[2] | в централната част, С от Аспровалта |
| Карабурун | Μαυρορράχη, Καρά Μπουρούν | 980 m[2] | СИ над Стефанина (Стибан) |
| Папа Алони | Παπά Αλώνι | 600 m[2] | С от Аспровалта |
| Папа Рахи | Παπά Ράχη | 985 m[2] | СЗ от Аспровалта |
| Перасма | Πέρασμα | 646 m[2] | |
| Пигадия | Πηγάδια | 826 m[2] | СЗ от Аспровалта |
| Профитис Илияс | Προφήτης Ηλίας | 798 m[2] | И от Скепасто (Сулово), СИ от Лимни (Лънджа), южно от „Успение Богородично“ (Старо Сайта) |
| Рахони | Ραχώνι | 618 m[2] | в централната част |
| Каранджълък | Σκοτεινό, Καραντζηλίκι | 573 m[2] | в централната част |
| Циронуки | Τσιρονούκι, Τσουρουνούχι | 680 m[2] | СИ от Скепасто (Сулово) |
| Фтеруда | Φτερούδα | 736 m[2] | ЮИ от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта |
| Харвата | Χαρβάτα | 780 m[2] | СИ от Лимни (Лънджа) |
| Псили Рахи | Ψηλή Ράχη | 580 m[2] | С от Врасна (Враста) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 405. (на гръцки)
| |||||||
