Направо към съдържанието

Корбец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Корбец
Τρικλάριο
40.685° с. ш. 21.1138° и. д.
Местоположение на картата на Леринско
Общи данни
Местоположение Гърция,  Албания
Най-висок връхВърба
Надм. височина1750 m

Корбец, още Горбец,[1][2] Гърбец, Корабец или Горбеч (на гръцки: Τρικλάριο, Трикларио, катаревуса: Τρικλάριον, Трикларион, стари имена Γόρμπες, Γορμπές, Γκόρμπες), е планина в западния дял на Егейска Македония, Гърция с най-голяма височина 1750 m. Планината е разположена в южната част на дем Преспа в Гърция, по границата с Албания. Крайните югозападни части на Корбец попадат в Албания.[3][4]

Име

[редактиране | редактиране на кода]

За етимологията на името съществуват две основни хипотези. Първата е от гръб - от старобългарски и производната горбляв, „гърбав“.[5] Втората е от кораб - старобългарски , , „корабче“.[6] Съвременното гръцко име Τρικλάριο, Трикларио е дадено на планината по сведението на Страбон за античното племе триклари, през чиито земи тече река Колудей.[3][7]

Васил Кънчов пише за Корбец:

„ Друг клон от Баба планина завива на запад и прегражда до половина южната страна на котловината; той се казва Корбец или Горбец. В австрийската карта е забележен с името Ксеровуни планина. Такова име не се употребява от населението.[8] “

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Корбец представлява масив с дължина 20 km и ширина 7 km, ориентиран на североизток-югозапад. Простира от прохода Превал (1140 m) при село Оровник до Деволската котловина на югозапад. Западна граница на планината е Малкото Преспанско езеро (853 m), а източна - долината на Рулската река до село Брезница, след което долините между селищата Брезница, Смърдеш и Билища. По тези долини минава главната съобщителна връзка между градовете Лерин и Корча.[3][4]

В непосредствена близост до Корбец, на югоизток е разположена Дъмбенската планина, която в някои гръцки източници е дадена неправилно като част от Корбец. Планините са разделени от Смърдешкия проход (1075 m) и долината на Брезница със селата Смърдеш (Кристалопиги) и Брезница (Ватохори).[3]

Проходът Превал отделя Корбец от разположената на север Баба планина. Някои източници сочат Корбец като крайното югозападно разклонение на Баба, вероятно заради слабоизразената граница между двете планини. Според други Корбец се простира още на североизток до връх Бела вода (2156 m), въпреки че главното било на Баба между върховете Пелистер и Бела вода има непрекъснат характер без дълбоко всечени седловини.[4]

През планината минава гръцко-албанската граница - пирамиди № 20 - № 28.[3]

Геоложки строеж

[редактиране | редактиране на кода]

Изграден е от седиментни карбонатни скали, главно бяло-сиви триаски и юрски варовици и в по-малка степен доломити. Присъстват също силикатни скали. Варовиците са силно окарстени, с множество типични повърхностни и подземни форми.[9][10] На север-северозапад от Брезница, на около 1400 m надморска височина е разположена пропастната пещера Даула с диаметър на отвора 9 m и дълбочина 39 m.[3]

Върхове

[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата точка е връх Върба (Μεγαλέξανδρος или Βάρμπα), 1750 m при село Брезница.

Други върхове в планината са:[11][12][13][14][15]

Върхове
Име Име Височина Местоположение Държава
Върба Μεγαλέξανδρος и Βάρμπα 1750 m[3] при село Брезница (Ватохори)
Богданица[16] Ντίνας, Μποδάγιστα 1457 m[3] западно от Търнава (Прасино)
Боско[4][17] Bosko, Μπόσκο 1289 m[4] ИСИ от Заградец (Бузъликен), Бмежду гранични пирамиди № 21 и № 22
Бунарите Πηγάδια, Μπουνάρτες 1390 m[3] на Ю от Лънги (Микролимни)
Веляк[4] Veljak 963 m С от Битинцка[4]
Випяк[4] Vipjak 1157 m СИ над Битинцка[4]
Висок вър, Козич Βίσκοβαρ, Κόζιτς 1550 m[3] при гранична пирамида № 22
Върба Рога[18] Σφήνα, Βάρμπα, Βάρμπα Ρόγκα 1134 m[3] СЗ от Брезница (Ватохори) и на ИЮИ под връх Върба[18]
Габро[4][17] Gabro 1222 m[17] Ю от Връбник (Върник)[4][17]
Голини Φαλακρά, Γκόλινι 1743 m[3] северно от Върба
Градища[4][17] Gradishte И над Връбник (Върник)[4][17]
Гремня[17] или Гремя[4] Gremnja 1279 m[17] И над Трън (Трен)
Два вървье[16] Δίκορφο 1493 m[3] над Бесвина (Сфика)
Злата падина[16][4] Ψυχογιού, Ζλάτα и Ζλάτα Παδένα 1492 m[3] източно от Върба
Какач[17] Kakaçit 991 m СИ над Заградец (Бузъликен)
Кала е Тре Пусевит Kala e tre pusëvit[17] 1094 m[17] С от Билища
Калидаг Μακρύλοφος, Κάλι Ντάγ 1640 m[3] западно от Върба
Камила Γκαμήλα 1320 m[3] срещу Търново на източния бряг на езерото
Каракол Παρατηρητήριο, Καρακόλι, Καραούλι 1689 m[3] над Дреново (Краниес)
Карвач[4][17] Gur i Bardhë, Παπαδήμα 1533 m[3] при гранична пирамида № 23
Космовица[19] Κόσμιτσα, Κοσμά 1322 m[3] ЗСЗ над Руля (Котас)
Коко глава[4] Koko Glavë[17] 1097 m[17] над Билища
Корбец Μαυροβούνι, Κορμπέτσι 1611 m[3] западно от Върба
Кория[17][4] Korijë[17] 1228 m[17] над Връбник (Върник)[17][4]
Кошарища[18] или Косерица[4] Στάλος, Κοσέριστο 1050 m[3] над Лънги (Микролимни)
Лапища[4] Lapishtit 1289 m З над Връбник (Върник)[4]
Леската Λεπτοκαρυές, Λέσκατα 1560 m[3] на Ю от Лънги (Микролимни)[4]
Лиси[4] Lisi ЮИ от Връбник (Върник)[4]
Локма Λόγχη, Λόκμα и Στέρνα 1317 m[3] над прохода Превал
Μαύρη Ράχη 1394 m[3] над Бесвина (Сфика)
Месем[4] Mesem 1120 m[4] СИ от Билища[4]
Осой[4][17] Osojë[17] 1148 m[17] ЮИ над Битинцка[4][17]
Παπαδιάς 1426 m[3]
Писенца[4] Καίσαρος, Πισέντσο 1067 m[3] ЮЗ над Руля (Котас)
Припор[17] или Припур[4] Pripor 1265 m[17] С над Връбник (Върник)[4]
Присой[4] или Присо[20] Προσήλιο, Πρισόϊ 1293 m[3] на Ю от Лънги (Микролимни)[4]
Присой Προσήλιο, Πρισόϊ 1212 m[3] при гранична пирамида № 26
Роища[4] Φρούρια, Ράϊστα и Ρόϊστα 1144 m[3] З от Буковик (Оксия)
Рот[4][19] Κακοσούλη, Ροτ 1220 m[3] ЗЮЗ над Руля (Котас)
Рук[17] Ruk,[17] Ρουκ 1262 m[3] при гранична пирамида № 25[17]
Руселица Ρουσέλιτσα 1507 m[3] над Въмбел (Мосхохори) и Смърдеш (Кристалопиги)
Села Σέλας, Μύτη Σέλλας 1352 m[3] над Бесвина (Сфика)
Скърка[4] Skërka 1364 m[4] СИ от Връбник (Върник)[4]
Славец[4] Slavec 1166 m[4] И над Битинцка[4]
Стрехими[4] Strehimi 1210,4 m Ю от Връбник (Върник)[4]
Стърна[17] Strenë[17] 1274 m[17] ЮЗ над Връбник (Върник)[17]
Траяново кале Kala e Trajanit[17] 1189 m[4][17] С над Трън (Трен)[4][17]
Трънско[4] Αγκαθωτό, Τρίνισκο 1392 m[3] на СИ от Бесвина (Сфика)
Церово Τσέροβα 1380 m[3] при гранична пирамида № 21

Климат

[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Преспанската област и в частност Корбец е умерено-континентален със средиземноморско влияние. Характеризира се със студени зими и по-хладни лета. Отчитат се относително по-меки зими заради микроклиматичното влияние на двете Преспански езера[21].

В пределите на планината липсват метеорологични станции, поради което климатичните данни са оскъдни. Най-близките станции в Пустец (Албания), Ресен (Северна Македония) и Лерин (Гърция), както и дъждомерните пунктове в Герман (Αγ.Γερμανός), Граждено (Βροντερό) и Лънги (Μικρολίμνη) отчитат:

Станция Пустец

  1. Средномесечни температури в станция Пустец за 2001 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 3,1 4,6 8,2 9 16,8 19,6 22,4 23 19,7 16,6 7,2 −2,2 12,3
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012


  2. Средномесечни температури в станция Пустец за 2006 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 2,7 4,5 5,7 10,3 14,9 18,5 23 21 16,4 12,8 6,2 6,1 11,8
Източник: Hydrometeorological Institute of Albania, 2012

Станция Лерин

Измерените температурни екстремуми за периода юли 2007 - юни 2011 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 40.2° C през юли 2007; минимална температура – -15.3 ° C през януари 2009. Средногодишната температура за периода е 11.9° C.

  3. Средномесечни температури в станция Лерин за периода юли 2007 - юни 2011 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 1,5 3,3 7,1 11,3 15,7 19,6 22,9 23,1 17,1 11,8 8,2 3,6
Източник: Ε.Μ.Υ., 2014

Станция Ресен

Измерените температурни екстремуми за периода 1952 - 1995 г в станция Лерин са както следва: максимална температура – 37° C през юли 1988; минимална температура – -26 ° C през януари 1968. Средногодишната температура за периода е 9.6° C.

  4. Средномесечни температури в станция Ресен за периода 1952 - 1995 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни температури (°C) 0,3 1,4 4,1 8,8 13,4 16,9 19 18,2 14,9 10 5,7 2,1
Източник: Hydrometeorological Institute of FYROM, 2014

Дъждомерен пункт Герман (Αγ.Γερμανός)

  1. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Герман за периода 1951 - 2004 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 52,3 52 43,9 54,6 61,9 38,3 34,3 32,3 32,3 66,3 80,4 63,4 621,6

Дъждомерен пункт Граждено (Βροντερό)

  2. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Граждено за периода 1951 - 2004 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 68,8 61,4 49,7 51,4 60,5 37,1 29,4 27,8 27,8 62,6 82,5 80,4 686,4

Дъждомерен пункт Лънги (Μικρολίμνη)

  3. Средномесечни валежи в дъждомерен пункт Лънги за периода 1951 - 2004 г: 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни месечни валежи (mm) 71,5 70,9 52,7 55,6 57,2 35,5 34,3 29,1 29,1 67,1 90,3 79,2 686,1

Водни ресурси

[редактиране | редактиране на кода]

Корбец е безводна планина в чиито билни части изцяло липсват реки с постоянен отток. Причина за това е геоложкия строеж и преобладаващия карстов характер на планината. Множество къси пресъхващи потоци отводняват планинското било, по-съществените от които са: Глъмбок трап при Смърдеш, Ксиропотамос при Бесвина и Брезница – всички десни притоци на Рулската река, Бела вода на север при прохода Превол (влива се в Малкото Преспанско езеро), Прой Тел в Албания до Височица и Капещица – десен приток на Девол, пак там – Селца, идеща от Връбник и други.

Селища

[редактиране | редактиране на кода]

В границите на Корбец са разположени 13 села и един град (Билища), всички с изключение на Връбник по периферията на планината. От тях половината са в Албания – Билища (Bilisht), Битинцка (Bitinckë), Височица (Vishocicë), Връбник (Vërnik), Заградец (Buzëliqen), Капещица (Kapshticë) и Трън (Tren).

В пределияте на Гърция са селата Брезница (Ватохори), Буковик (Оксия), Лънги (Микролимни), Ощима (Тригоно), Руля (Котас), Смърдеш (Кристалопиги) и Търново (Прасино) и заличените села Бесвина (Сфика), Въмбел (Мосхохори) и Дреново (Краниес).

По времето на Османската империя Корбец е била заселена предимно с българи. Броят на жителите на селата и етническия им състав според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“[22]) или други източници[23] към 1905 г. е:

Име Българи християни Албанци християни Албанци мюсюлмани всичко
Бесвина 390 390
Билища 106 106
Битинцка -
Брезница 620 620
Буковик 120 120
Височица смесено турско, албанско и българско -
Връбник 600 600
Въмбел 650 650
Дреново 70 70
Заградец напълно албанско -
Капещица 150 400 550
Лънги 150 150
Ощима 384 384
Руля 500 500
Смърдеш 1780 1780
Трън напълно албанско -
Търново 395 395

След войните за независимост в началото на XX век селищата търпят значителни промени както в броя на жителите си, така и в етническия си състав. Някои села се смаляват значително, а други са запуснати заради масова имиграция в България, САЩ, Канада, Австралия и други държави. По-късно в част от тях гръцката управа заселва влашки и гръцки семейства, докато селищата в Деволията запазват своя смесен българо-албански или изцяло албански характер.

Туризъм

[редактиране | редактиране на кода]

Северната-северозападната част на планината е част от защитната зона на Националия парк „Преспа“ от 1974 година.[3]

Изкачването до първенеца на планината връх Върба става от село Брезница (Ватохори, 900) за около 3:30 часа.[3]

Част от Европейският маршрут Е6 минава през Дреновени (Кранионас, 800 m), Габреш (Гаврос, 800 m) и Брезница (Ватохори, 900 m), прехвърля планинското било на СИ през бившето село Бесвина (Сфика, 1180 m), минава през Буковик (Оксия, 880 m) и завършва в Лънги (Микролимни, 860 m). След това продължава покрай Преспанските езера.[3]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  2. ↑ Ковачева, Люба. България и нейнитѣ съсѣди (географска христоматия). София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ, 1921. с. 178. (на български)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 457. (на гръцки)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 287.
  6. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 626.
  7. ↑ Страбон. География т.7 гл.fragments.20 Връзка към англоезичния превод в Perseus Project
  8. ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, София, Наука и изкуство, 1970, стр. 400.
  9. ↑ Anovski et al. Progress In Study Of Prespa Lake Using Nuclear And Related Techniques, 2001
  10. ↑ Νταγκουνάκη, Κωνσταντίνα. Αξιολογηση ανθρακικΩν πετρΩματΩν τησ δυτικησ Μακεδονιασ και μελετη εφαρμογησ τουσ σε κεραμικα και υαλουσ, 2006
  11. ↑ Топографска карта лист К-34-127-А Капештица серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  12. ↑ Топографска карта лист К-34-126-Б Корча серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  13. ↑ Топографска карта лист К-34-115-В Андартикон серия "Генеральный штаб" 1:50,000, 1988
  14. ↑ Топографска карта лист 831 Lerin серия "ТК100" 1:100,000 на Vojnogeografski institut, JNA, 1987
  15. ↑ Туристическа карта "Prespa, Vitsi, Voras Walking Map" 6.2 изд. Anavasi, 1:50,000, 2014
  16. ↑ а б в Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  18. ↑ а б в Topografska Karta JNA 1:100.000.
  19. ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343.
  20. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  21. ↑ Φούφλιας, Ιωάννης. Διπλωματικη εργασια: «Αξιολογηση των επιφανειακων υδατων των λιμνων Πρεσπων με βαση την οδηγια 2000/60/ ΕΚ »
  22. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  23. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. (на френски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Корбец&oldid=12382558“.