Буковик (дем Преспа)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буковик.
| Буковик Οξυά | |
| — село — | |
  Буковик  Буковик  Буковик | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 989 m |
| Население | 31 души (2001 г.) |
Бу̀ковик или Буково (на гръцки: Οξυά, Оксия, до 1926 година Μπούκοβο/ν, Буково/н или Μπούκοβικ, Буковик[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 35 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XV век в Буковик са отбелязани поименно 59 глави на домакинства.[2]
Църквите „Свети Атанасий“ и „Света Петка“ в селото са от XIX век и са обявени за защитени паметници.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Буковикъ живеят 120 българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Буковик е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
През декември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев и Търпо Поповски, пристигат в Буковик, за да раздават помощи на пострадалото при потушаването на Илинденското въстание население. Темчев пише: „Буковикъ е малко селце отъ 19 кѫщи, чифликъ на Джаферъ бей отъ Биглища.[6]“
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буковик (Boukovik) има 160 българи екзархисти.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Буковик попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Буковик има 17 къщи славяни християни.[8] В 1926 година името на селото е преведено като Оксия.[9] 28 души емигрират по официален път в чужбина в периода от 1912 до 1940 година. Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция като 100 души емигрират в социалистическите страни, а всичките му жители го напускат. След нормализирането на обстановката част от жителите му се връщат, а част от селото е заселено от гърци.[10]
- Преброявания
- 1913 – 151 жители
- 1920 – 131 жители
- 1928 – 133 жители
- 1940 – 147 жители
- 1951 – 0 жители
- 1961 – 75 жители
- 1971 – 39 жители
- 1981 – 25 жители
- 1991 – 26 жители
- 2001 – 30 жители
- 2011 – 12 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Буковик
Антон Георгиевски (1921 – 1949), гръцки комунист, войник на ДАГ от 1947 година, сражава се на Грамос, Дъмбенската планина, в битката за Лерин през февруари 1949 година е ранен, на 3 април 1949 година е убит в Ямата в Дъмбенската планина, на 26 май 1949 година посмъртно е произведен в лейтенант[11]- Васил Богданов (Βασίλειος Μπογδάνος), гръцки андартски деец, куриер на капитан Каравитис[12]
- Димо Каров (Δήμο Κάρρο), гръцки андартски деец, четник при Сербинис и Каравитис[12]
- Петър Сърбинов, гръцки андартски капитан
- Христо Пандов Мечкаровски (? – 1948), гръцки комунист, член на ЕПОН по време на окупацията, след Споразумението от Варкиза е арестуван и затворен, след освобождението си в 1947 година се присъединява към ДАГ, воюва с 18-а бригада, загива в 1948 година при Клещино[13]
- Починали в Буковик
Стерьо Стерьовски (1876 - 1905), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3739/76/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-08-06. Посетен на 28 февруари 2015.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 90.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје 1998.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 86. (на английски)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 173. (на гръцки)
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 189. (на английски)
| |||||||||||||||||
