Направо към съдържанието

Брезница (дем Преспа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Брезница.
Брезница
Βατοχώρι
— село —
Центърът на селото по време на Първата световна война
Центърът на селото по време на Първата световна война
Гърция
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Западна Македония
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Леринско
40.6706° с. ш. 21.1489° и. д.
Брезница
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областКореща
Надм. височина1039 m
Население10 души (2021 г.)
ДемонимБрезничѐни
Брезница в Общомедия

Брѐзница (изписване до 1945 година: Брѣзница; на гръцки: Βατοχώρι, Ватохори, катаревуса: Βατοχώριον, Ватохорион, до 1927 година Μπρέσνιτσα, Μπρενίτσα, Бресница, Бреница[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 43 километра югозападно от град Лерин (Флорина) и на 29 километра северно от Костур (Кастория) в северното подножието на планината Орлово (Малимади) в областта Кореща (Корестия). Брезница е на два километра от пътя Костур Лерин в посока границата с Албания при Смърдеш – Капещица.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Икона на Христос на трон от църквата в Брезница

В XV век в Брезница са отбелязани поименно 104 глави на домакинства.[2] В края на XIX век Брезница е българско село в Костурска каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пресница (Presnitca) живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Брезница (Breznitza) е показано като село със 145 домакинства и 380 жители българи.[4] Според „етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, жителите на Брезница са посочени като българоговорещи.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Брезница има 620 жители българи.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Брезница е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 102 къщи.[7]

В началото на XX век население на Брезница постепенно се отказва от върховенството на Цариградската патриаршия. По гръцки сведения в 1902 година в селото има 60 патриаршистки и 40 екзархийски семейства, а в 1903 – 65 патриаршистки и 45 екзархийски.[8] След Илинденското въстание в началото на 1904 година селото минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брезница има 816 българи екзархисти и 12 власи и работи българско училище.[10] Според Георги Константинов Бистрицки Брезница преди Балканската война има 180 български къщи.[11]

Брезница пострадва от нападения на гръцки андартски чети в 1905 година.[12]

В първите дни на април 1908 година властта претърсва селото, като обиските са съпроводени с изтезния и насилие.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брезница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14] Селото е оплячкосано и местната църква изгорена от отстъпващата армия на Мехмед Есад Бюлкат.[15]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 3/4 ч. от с. Руля на северозапад, там, където се отделя от Костурското шосе шосето за Албания; 1/4 ч. разстояние покрай една суха рекичка е разположено българското с. Брезница. През средата на селото минава Албанското дефиле на северозапад между сселата Смърдеш и Въмбел за албанския град Билища. с около 124 къщи. В селото жителите си говорят чисто български. За свой духовен началник припознаваха Българския Екзарх Йосиф I. Имаха си българска църква с български свещеник п. Георги, когото гръцките андарти убиха. Имаха си свое училище и учители от селото, от които единият бе Христо Спасов. По-забележителни от първенците българи са Васил Д. Лешник, Пене Стоянов Стамнар, Васил Стоянов Мазното и др.[16] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Брезница е обозначено като българско селище.[17]

От старата църква „Свети Николай“ е запазена само апсидата, а църквата „Свети Антоний“ на 4 km в посока Костур е от около 1700 година.[18]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Съглашенски войници получават награди в Брезница от генерал Адолф Гийома, 5 – 7 март 1918 г.

В 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Брезница има 130 къщи славяни християни.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Ватохорион. След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана.[20] Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като много хора от Брезница емигрират в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[21]

Прекръстени с официален указ местности в община Брезница на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Уши[22] Ούσι Андилалос Άντίλαλος[23] местност в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[22]
Горо Γκόρο Ендоксон Ένδοξον[23]
Трерска[22] Τρέρσκα Каламионас Καλαμιώνας[23] река във Вич на И от Брезница, ляв приток на Рулската река[22]
Клочишка падина[22] или Клоцко падина[24] Κλοτσισκοπαδένα Ироикон Ήρωϊκόν[23] връх във Вич на И от Брезница и на СЗ от Поздивища (1073 m)[22]
Върба Рога[24] Βάρμπα Ρόγκα Сфина Σφήνα[23] местност в Корбец на СЗ от Брезница и на ИЮИ под връх Върба (1749 m)[24]
Прекръстени с официален указ местности в община Брезница на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Манкова[22][24] Μάκοβο Анифорико Άνηφορικό[25] местност в Дъмбенската планина на С от Габреш[22]
Бреница[22] Μπρενίτσα Букурис Μπουκούρης[25] връх в Дъмбенската планина на Ю от Брезница (1538,4 m)[22][24]
Алева нива[22] Άλέβι Νίβα Воскотопос Βοσκότοπος[25] местност в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[24]
Бойко[22] Μπόϊκο Филакес Φύλακες[25] връх в Дъмбенската планина на ЮИ от Брезница[22]
Костен[22] Κόστεν Кастаниес Καστανιές[25] връх в Корбец на СЗ от Брезница[22] (1019 m)[26]
Цатока[22] Τσότσκα Кавтери Καυτερή[25] местност в Дъмбенската планина на ЮЗ от Брезница[22]
Преброявания
  • 1913 – 765 души
  • 1920 – 577 души
  • 1928 – 605 души
  • 1940 – 770 души
  • 1951 – 175 души
  • 1961 – 232 души
  • 1971 – 94 души
  • 1981 – 54 души
  • 1991 – 51 души
  • 2001 – 34 души
  • 2011 – 23 души
Надгробен камък на Васил Калемов от Брезница в Гранит Сити.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО, ликвидирали гръцкия комитет в Писодер, начело със Ставрос Цамис. Прави Илия Ставрев от Въмбел, Кано Тодоров от Брезница, Лазар Палчев от Връбник. Седнали: Наум Марковски от Косинец и Атанас Пировски[27]
Реклама на Наум Белков и Васил Ставров от Брезница, емигранти в Медисън, Илинойс в Българо-американския алманах, 1920 г.
Реклама на Атанас Кочев от Брезница, емигрант в Медисън, Илинойс, 1920 г.
Родени в Брезница
  • Андон Жайков (Αντώνιος Ζάικος), гръцки андартски деец от четвърти клас, убит или изгорен жив със сина си Лазар (Λάζαρος), също агент на пропагандата[28]
  • Иван (Жан) Заспалов (р. 1899 – ?), интербригадист[29]
  • Ильо Кольов (1925 – 1948), гръцки комунист; по време на германската окупация става член ЕПОН; в 1944 година се присъединява към ЕЛАС; участва в множество сражения срещу германските войски в Търнава, Лерин и Корча; след Споразумението от Варкиза продължава да работи в селската организация на ЕПОН; в 1947 година е доброволец в ДАГ; взема участие в сраженията на Грамос и Вич; взема участие в битката за Лерин, където е ранен; от началото на 1948 година е в редовете на 16-а бригада на ДАГ, с която взема участие в боевете за Олимп; загива на 23 март 1948 година на Амар бей[30]
  • Йоан Жайков (Γιάννης, Ιωάννης Ζάικος), гръцки андартски деец[31] от втори клас, довереник на Германос Каравангелис и Коте Христов, син на Андон и брат на Лазар, участник в местния гръцки комитет[28]
  • Кано Тодоров Кочовски (? – 1907), деец на ВМОРО, водил сражение с турски аскер в селото, след което се самоубил[15][27]
  • Кольо Косовски, деец на ВМОРО, войвода на центрова чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[32]
  • Коста Костадинов (1922 – 1947), гръцки комунист; влиза в КПГ и ЕАМ по време на окупацията; председател на ЕАМ в Брезница в периода 1943 – 1945 година; продължава дейността си нелегално след Споразумението от Варкиза; доброволец в ДАГ; взема участие в защитата на Вич, в походите към Епир и Гревена; загива на 8 август 1947 година в сражението за Гревена[33]
  • Павле Пеев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[34]
  • Панайот Йончев (1877 – ?), деец на ВМОРО
  • Петре Жогов (1921 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на Грамос при Операция „Коронис“ на 22 юли 1948 година[35]
  • Петър Попгеоргиев (Πέτρος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[28]
  • Стерьо Николов (1893 – 1974), български емигрантски деец в САЩ
  • Филип Шашко (Philip Shashko, р. ок. 1935), американски историк
  • Христо Бельо (1934 – 14 август 1949), гръцки комунист, загинал при Върба по време на Операция „Пирсос“[36]
  • Христо Кольов (1929 – 1948), гръцки комунист; по време на окупацията изпълнява куриерски дейности; заедно с брат си Ильо се записва доброволец в ДАГ; загива на 9 октомври 1948 година в сражение на Флацата[30]
  • Христо Попгеоргиев (Χρήστος Παπαγεωργίου), гръцки андартски деец от четвърти клас, член на местния комитет[28]
  • Христо Спасков (1865 – 1901), български революционер от ВМОРО
  • Цвятко Панов (? – 1904), деец на ВМОРО
  • Яне Панов, деец на ВМОРО, войвода на брезнишката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание[37]
Починали в Брезница

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  5. ↑ Etnographische karte von Epirus, P. Aravandinos
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Μπρέσνιτσα[неработеща препратка]
  9. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
  13. ↑ Одрински глас, брой 15, 20 април 1908, стр. 4.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545, 831.
  15. ↑ а б Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 47.
  16. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  17. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  18. ↑ Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
  19. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  20. ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  21. ↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  22. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  23. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  24. ↑ а б в г д е Topografska Karta JNA 1:100.000.
  25. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1079. (на гръцки)
  26. ↑ Korçë GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  27. ↑ а б Киселинчевъ, Лазо Т. Допълнителни данни по откриване шифъра на Атинския гръцки Върховенъ Революционенъ комитетъ отъ Костурскитѣ районни войводи Пандо Кляшевъ и Атанасъ Кършаковъ // Илюстрация Илиндень XIII (2 (122). София, Издание на Илинденската Организация, 1941. с. 12.
  28. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166. (на гръцки)
  29. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 241.
  30. ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 168. (на английски)
  31. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 82.
  33. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 173. (на английски)
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.
  35. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 125. (на английски)
  36. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 67. (на английски)
  37. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 123.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Брезница_(дем_Преспа)&oldid=12349130“.