Направо към съдържанието

Габреш (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Габреш (община Куманово).
Габреш
Γάβρος
— село —
Панорама към Стари Габреш
Панорама към Стари Габреш
Гърция
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Западна Македония
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Костурско
40.6261° с. ш. 21.19° и. д.
Габреш
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина820 m
Население0 души (2011 г.)
ДемонимГабрешѐни
Пощенски код520 55
Телефонен код24670-84
Габреш в Общомедия

Га̀бреш (на гръцки: Γάβρος, Гаврос, до 1926 година Γαβρέσι или Γκαμπρέσι, Гавреси/Габреси[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра северно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) на десния бряг на Рулската река. Селото е на практика изоставено. От другата страна на реката е създадено ново селище, наричано Неос Икисмос (Νέος Οικισμός, в превод Ново село) или Кореща (Κορέστια) по името на областта. Църквата в Стари Габреш се нарича „Свети Никола Нови“ (1870), а двата параклиса са „Свети Мина“ и „Света Богородица Пречиста“ („Въведение Богородично“). До „Свети Никола“ е църквата „Свети Никола Стари“ („Свети Модест“) от XVI век.[2] Между Габреш и Брезница е Габрешкото кале.[3][4]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Новата църква „Свети Никола Нови“
Църквата „Свети Никола Стари“
Калина Стена
Приказка от Габреш
Проблеми при слушането на файла? Вижте media help.
Стенописи на Свети Атанасий и Свети Ахил в „Свети Никола Стари“

В османски данъчен регистър от 1530 година е отбелязано като село с 54 семейства.[5] В края на XIX век Габреш е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габреш (Gabrèche) е посочено като село в Костурска каза с 38 домакинства и 115 жители българи.[6]

В селото в 70-те години е отворено българско училище. Гръцкият владика Иларион Костурски пристига в Габреш, за да се опита лично да го закрие.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Габреш има 455 жители българи християни.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Габреш е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 75 къщи.[9]

В началото на XX век според гръцка статистика в селото живеят 62 екзархийски и 28 патриаршистки семейства, но след Илинденското въстание в 1903 година всички жители на Габреш минават под върховенството на Българската екзархия.[10] Същата година турските власти не допускат учителя Сандо Байов от Нестрам да отвори българско училище в селото.[11] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[12]

Габрешкото спомогателно дружество „Напредък“, Торонто, 1911

Гръцка статистика от 1905 година не отразява промяната и представя селото като гръцко с 318 жители.[13] Според Георги Константинов Бистрицки Габреш преди Балканската война има 100 български къщи.[14]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1 3/4 ч. на югозапад от с. Брезница по течението на река Бигла, на десния ѝ бряг и дефилето за Костур е разположено с. Габреш. В него жителите му си говорят чисто български и признават за свой духовен началник Българския Екзарх Йосиф I и си имат свои българска църква и българско училище.[15] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Габрешъ е обозначено като българско селище.[16]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габреш има 100 къщи славяни християни.[17]

В 1926 година селото е прекръстено на Гаврос. В 1928 година в селото има 7 гърци бежанци от Турция. Между 1914 и 1919 година 9 души от Габреш подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 – 7. В селото има едно политическо убийство.[13] Между двете световни войни има голяма емиграция отвъд океана.[18]

През Втората световна война Габреш е в италианската окупационна зона и пострадва от окупаторите.[19] По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно, 87 деца от Габреш са изведени от селото от комунистическите части като деца бежанци.[13] Част от жителите на Габреш бягат в Югославия, а в селото се укриват хора от околните села.[18]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[18]

Жителите се занимават със земеделие, като произвеждат жито, боб, овощия и частично със скотовъдство.[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Габреш на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Осово[20] Όσοβο Скиеро Рема Σκιερὸ Ρέμα[21] река в Дъмбенската планина З от Габреш[20]
Бочила[20] Πότσιλα Апало Απαλό[21] връх в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш[20]
Карпи[20] Κορπὲς Корфес Κορφές[21] връх в Дъмбенската планина (1228 m), СЗ от Габреш[20]
Манкова[20] Μάνκοβα Адиавато Αδιάβατο[21] местност в Дъмбенската планина, СЗ от Габреш
Черна гора[20] Τσερναζόρα Дримос Δρυμός [21] местност във Вич, С от Габреш[20]
Рескенче[20] Ρεσκέντσε Дафномилис Δαφνομήλης[21] местност във Вич, С от Габреш[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 648[18] 509[18] 405[18] 384[18] 447[18] 107[18] 75[18] 91[18] 10[18] 7 0 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Габрешени
Семейството на Пандо Скендеров от Габреш, 1911 г.
Реклама на бакалницата и месарница на Иван Търпов Тумбовски и Кърсте Е. Евангелов и двамата от Габреш, емигранти в Гранит Сити, Илинойс

Габреш дава доста дейци на българската революционна организация в Македония в края на XIX - началото на XX век, като най-известните са Вангел Будина (1870 – 1908), войвода на ВМОРО от влашки произход,[22][23] Лабро Филев (Фильовичин, 1874 – 1945), революционер и емигрански деец[24] и Ангел Бесвински, подвойвода.[25] Сред емигрантските дейци в Канада с българско съзнание е деецът на МПО Лабро Тенекев (1895 – 1937),[26] а с македонско Стив Ставро (1927 – 2006), канадски бизнесмен.[27] и Васко Панчаровски (1922 – 2009), канадски общественик. Видни емигранти в Югославия от Габреш са Апостол Керамитчиев (1913 – 1997), археолог,[28] Кръсте Битовски (1926 – 2009), историк, Михайло (Мельо) Керамитчиев (1915 – 1981),[28] гръцки и югославски комунистически деец и Наум Пейов (1919 – 2003), гръцки и югославски комунистически деец.[29] Габреш е родно място на гъркоманския андартски капитан Димитър Далипо (Димитрис Далипис, ? – 1906)[30][31] и на сина му политик Анастасиос Далипис (1896 – 1949).[32] По произход от Габреш са канадският бизнесмен Джон Битов Старши (1928 – 2015)[33][34] и гръцкият политик Зисис Папалазару (1905 – 1997).[35]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Πανδέκτης.  Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Ασυνήθιστοι ναοί στην περιοχή της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς, 16 Δεκεμβρίου 2019. Посетен на 29 януари 2020 г.
  3. ↑ [www.odos-kastoria.gr/2011/05/blog-post_10.html  Βυζαντινό κάστρο] // Οδός, 2011-05-10. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  4. ↑ Τυρρηνοί: Κάστρα φρούρια και ακροπόλεις της Π.Ε. Καστοριάς (του Σταύρου Π. Καπλάνογλου) // OlaDeka. Посетен на 7 март 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 360.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  11. ↑ Райчевски, Стоян. 1904 – 1906 Гоненията на българите в Македония и Одринско. София, 2011, стр. 34 – 36.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  13. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Gavros Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  14. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  15. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 23.
  16. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в г д е Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
  22. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.
  23. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 62.
  24. ↑ Гърдев, Костадин. Българската емиграция в Канада. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1994. ISBN 9544303383. с. 77.
  25. ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 142.
  26. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 414.
  27. ↑ globesports.com: Those who left us in 2006, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930022418/http://www.theglobeandmail.com/servlet/story/RTGAM.20061231.wspt-obit-list1231/GSStory/GlobeSports/?pageRequested=all, посетен на 30 септември 2007 
  28. ↑ а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 687. (на македонска литературна норма)
  29. ↑ Литовски, Александър, Јубилеен календар за Егејскиот дел на Македонија во 2009, Организација на македонците-потомци од Егејскиот дял на Македонија - Битола, стр. 27. // Архивиран от оригинала на 2013-12-08. Посетен на 2012-06-28.
  30. ↑ Koroloff, Larry. Drenoveni. The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, 2014. с. 127.
  31. ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός αγώνας : με ένα χάρτη των σχολείων της Μακεδονίας και εικόνες εκτός κειμένου. Αθήνα, Δωδώνη, 1981. σ. 113. (на гръцки)
  32. ↑ Βουλή των Ελλήνων – Διεύθυνσις Διοικητικού – Τμήμα Μητρώου Βουλευτών, Μητρώον Γερουσιαστών και Βουλευτών. Εν Αθήναις, Εθνικού Τυπογραφείου, 1977. Посетен на 22 ноември 2014.
  33. ↑ Bitove, John. Recognition for Macedonia // National Post. 28 септември 2007. Посетен на 18 август 2011.
  34. ↑ Robertson, Grant. Meet John Bitove // The Globe and Mail. 28 март 2008. Посетен на 18 август 2011.
  35. ↑ Η Διαθήκη του Ζήση Παπαλαζάρου // Καστοριανή Εστία, 4 декември 2013. Посетен на 21 март 2017.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Габреш_(дем_Костур)&oldid=12353378“.