Направо към съдържанието

Желегоже

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Желегоже
Πεντάβρυσο
— село —
Гърция
40.45° с. ш. 21.14° и. д.
Желегоже
Западна Македония
40.45° с. ш. 21.14° и. д.
Желегоже
Костурско
40.45° с. ш. 21.14° и. д.
Желегоже
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина780[1] m
Население550 души (2021 г.)
ДемонимЖелегожѐни

Желего̀же или Желигоже (на гръцки: Πεντάβρυσο, Пендаврисо, катаревуса: Πεντάβρυσον, Пендаврисон, до 1928 година Ζελιγκόσδη, Зелигосди или Ζελεγκόσδη, Зелегосди[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица. Отдалечено е на 17 километра югозападно от демовия център Костур, на 12 километра западно от Хрупища (Аргос Орестико) и на 8 километра североизточно от Нестрам.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името е по-старо *Желегождже, притежателно прилагателно със суфикс -je (среден род според село) от личното име Желегодъ.[3]

Античност

[редактиране | редактиране на кода]

В 1999 година в Желегоже е открита надгробен барелеф на жена от IV век пр. Хр., смятан за един от най-добрите, откривани в Егейска Македония.[4]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Желекожд са отбелязани поименно 95 глави на домакинства.[5] В османските данъчни регистри от средата на XV век Желогожде е споменато с 41 глави на семейства и четирима неженени: Добри, Атанас, Михо, Дорин, Славе, Манко, Никола, Мано, Стайо, Йорг, Никола, Койос, Дабижив, Йорг, Мано, Алекса, Тодор, Димитри, Стайко, Петро, Михо, Михал, Продан, Николас, Димо, Димо, Йорг, Яно, Стайо, Радослав, Герг, Гърдан, Бесран, Чървенко, Димо, Дойчин, Димо, Михо, Дияк, Коста и Папа Тодор. Общият приход за империята от селото е 3350 акчета.[6]

В края на XIX век Желегоже е смесено българо-помашко село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Желегоже има 330 жители българи християни и 650 българи мохамедани.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Желегоже е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 217 къщи.[8]

В началото на XX век християнското население на Желегоже е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Зелегоже има 152 българи екзархисти, 160 българи патриаршисти гъркомани 18 власи и работят българско и гръцко училище.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-турско с 500 жители гърци и 1000 турци.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелегости (Ζελεγόστη) има 150 семейства, от които само 15 „българогласни“ християни, а останалите мюсюлмани туркофони, коняри вероятно от Кония, подобно на хрупищките турци.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Желегоже преди Балканската война има 20 български и 200 турски къщи,[12] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Желегоже е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Гелегоже е обозначено като турско селище.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Желегош има 40 къщи славяни християни и 100 къщи турци.[16] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място от Турция са настанени гърци караманлии туркофони и няколко семейства понтийски гърци, които в 1928 година са 378[17][1] или според други данни 105 семейства и 358 души.[18]

В 1928 година селото е прекръстено на Пендаврисон.

По време на Втората световна война в селото е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е първото нападнато от частите на ЕЛАС на 28 април 1943 година – изгорени са всички български къщи, като изгаря жива и баба Зоя. Жителите на селото бягат в Четирок и Костур.[1] Селото е нападано и от банди от гръцки бежанци и от италианските окупационни части.[19]

По време на Гръцката гражданска война селото отново пострадва значително - жителите му се сражават на страната на ДАГ, 35 души и няколко семейства го напускат към България и другите социалистически страни. В селото остават само 10 семейства с български произход.[1]

Традиционно жителите на селото се занимават със земеделие - отглеждат градинарски култури, тютюн и жито - както и със скотовъдство.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Желегоже на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Цемна[20] Τσέμνα Воскотопос Βοσκότοπος[21] връх в Одре, Ю от Желегоже и И от Галища[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 718[1] 705[1] 597[1] 888[1] 645[1] 616[1] 550[1] 632[1] 759[1] 662 599 550

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Желегоже

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 181.
  4. ↑ Οδοιπορικό στην Καστοριά, архив на оригинала от 8 август 2007, https://web.archive.org/web/20070808055255/http://www.ydt.gr/main/Article.jsp?ArticleID=125490, посетен на 25 март 2008 
  5. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  6. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 99.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  8. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269 и 847.
  15. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Pentavriso., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726035349/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/060.htm, посетен на 18 февруари 2008 
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 269.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Желегоже&oldid=12347700“.