Горно Папратско
| Горно Папратско Πτεριά | |
| — село — | |
  Горно Папратско  Горно Папратско  Горно Папратско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 820[1] m |
| Население | 92 души (2021 г.) |
| Демоним | Горнопапратчѐни |
Горно Па̀пратско, още Папърско (на гръцки: Πτεριά, Птерия, понякога Άνω Πτεριά, Ано Птерия, среща се и формата, Φτεριά, Фтерия, до 1926 година Άνω Παπράτσκον, Ано Папрацкон,[2] на албански: Prapacka e Sipërme) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 22 километра западно от демовия център Костур и на 5 километра от гръцко-албанската граница, в северните поли на Алевица. На северозапад Папратско граничи с Шак (Комнинадес), на югозапад с Тръстика (Акондио), на юг с Гръче (Птелея), на изток с Ошени (Ини). Преди 1923 година махалите на Папратско са Горно Папратско, южната махала, разположена на хълм, населена с албанци мюсюлмани, Долно Папратско, северната махала в равнината, населена с българи заселници, които освен български говорят и албански и Средната махала (на албански Mehalla e Mesi), разположена на хълм между българската и албанската.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Горно Папратско е традиционно българско село, потурчено в немирните години при управлението на Али паша Янински.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горно Папратско има 330 жители българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Папраско е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 40 къщи.[5]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[6]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско 350 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Горно Папратско преди Балканската война има 45 помашки къщи.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Горно Папратско е обозначено като българо-турско селище.[9]
До 1923 година фамилиите в Горно Папратско са Дубарови (Dubara), Кондови (Kondo), Лиманеви (Limani), Пайолеви (Pajolli) и други.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната в селото влизат гръцки части и в 1913 година вследствие на Междусъюзническата война попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Папратско има 50 къщи славяни мохамедани.[11]
В 1924 година мюсюлманското население на Горно Папратско се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 181[12] или според други данни 49 семейства и 194 души.[13][1]
В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Птерия (в превод Папратско).
През Втората световна война в Горно Папратско е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[14]
Жителите традиционно произвеждат жито, леща и тютюн.[14]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Четирска река[15] | Κόρε Ρέκα | Ано Рема | Άνω Ρέμα[16] | река, минаваща Ю от Папратско[15] |
| Вишомо[15] | Βίσομο | Лептокария | Λεπτοκαριά[16] | местност във Флацата, С от Папратско[15] |
| Албански топоними от Горно Папратско преди изселването в 1923 година[17] | ||
|---|---|---|
| Име | Име | Обяснение |
| Ara e Sherrit | ниви на С, за които имало спорове | |
| Arat e Plakës | ниви на И, принадлежали на стара вдовица | |
| Burimi i Kroit | извор на С | |
| Borovë/a | Борово | ниви на И |
| Bostanishtja | Бостанища | ниви на И |
| Kroi i Mellit | чешма на С | |
| Lisi i Math | вековен вакъфен дъб по пътя за Костур | |
| Lum i Shagut | Шакска река | реката, минаваща между Долно и Горно Папратско |
| Mell/i | хълм на С | |
| Mera/ja | селските гробища на З | |
| Plloçat e Oshanjit | Ошенски плочи | местност, където се добиват плочи за покриви |
| Prapacka e Poshtëme | Долно Папратско | българската и албанската агаларска махала на С |
| Stan i Dhive | пасище за кози на С | |
| Starje/a | Старие | |
| Stenat e Oshanjit | Ошенска стена | скали, пещера и пропаст на С |
| Teqja e Demir Shahut | местност на И, в която се хвърлят пари за помощ при опасност[10] | |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 442[14][18] | 351[14] | 181[14] | 312[14] | 275[14] | 333[14] | 342[14] | 269[14] | 207[14] | 165 | 133 | 92 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 502 - 503. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 503. (на албански)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Fteria., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033935/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/079.htm, посетен на 25 февруари 2008
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ Информатори са Мехмет Ибрахим Дубаря, 65-годишен, неграмотен работник, от Патратско и Камил Лимани, 63-годишен, неграмотен земеделец от Папратско и двамата към 8 юни 1976 година живеещи в Бичкан, Люшня.
- ↑ Заедно с Долно Папратско.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
