Направо към съдържанието

Желин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Желин.
Желин
Χιλιόδενδρο
— село —
Гърция
40.4872° с. ш. 21.1914° и. д.
Желин
Западна Македония
40.4872° с. ш. 21.1914° и. д.
Желин
Костурско
40.4872° с. ш. 21.1914° и. д.
Желин
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина674 m
Население567 души (2021 г.)

Жѐлин или книжовно Жèлен (на гръцки: Χιλιόδενδρο, Хилиодендро, катаревуса: Χιλιόδενδρον, Хилиодендрон, до 1927 година Ζελήνη, Ζελήνι, Зелини[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 7 километра югозападно от демовия център Костур и на 5 западно от Маняк (Маняки).

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
„Възкресение Христово“, икона от Желин, XIX век

В османските данъчни регистри от средата на XV век Желин е споменато с 34 глави на семейства и 1 неженен: Михо, Никола, Добрик, Яно, Тодор, Койос, Михо, Тодор, Димо, Гон, Никола, Никола, Било, Гюрко, Нико, Яно, Юрко, Михос, Мюрко, Гюрко, Папа Яно, Папа Димитри, Юрко, Манчо, Брайко, Михо, Манко, Богдан, Радослав, Жирджо, Мано, Михо, Стайко, Гюрко и Койос, и три вдовици Кала, Кала и Фросина. Общият приход за империята от селото е 2100 акчета.[2] В османски дефтер от 1530 година, пише че в Желин живеят 15 мюсюлмански семейства и 13 християнски семейства.[3]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зели (Zéli) живеят 600 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Желин има 336 жители българи християни и 200 българи мохамедани или турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Желин е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 92 къщи.[6]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7]

В началото на XX век християнското население на Желин е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 416 българи екзархисти и работи българско училище.[8]

На 2 юни 1902 година двама четирски турци, подкупени с 50 лири от костурския владика Герман Каравангелис, убиват в църквата българския свещеник и виден обществен деец отец Васил Димитров. През септември 1902 година българската революционна организация убива в дома им укривателите на убийците на отец Димитров и турски шпиони Васил Джамбов и Стерьо Иванов Джамбов.[9]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-турско с 300 жители българи и 180 турци.[10]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Зелини (Ζελίνη) има около 120 семейства, от които 40 „българогласни“ християни: 13 „православни“ и 27 „схизматични“. Цървата на селото е в ръцете на българите. „Православните“ поддържат училище в частна къща.[11]

Според Георги Константинов Бистрицки Желин преди Балканската война има 65 български и 35 турски къщи,[12] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Желин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Желинъ е обозначено като българско селище.[15]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Желин има 60 къщи славяни християни и 30 къщи турци.[16]

През 20-те години 40-те мюсюлмански семейства се изселват от Желин[17] и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 133[18][17] или според други данни 35 семейства и 140 души.[19] Тъй като селото е било чифлигарско гърците бежанци получават най-добрата земя.[17] След 1919 година четирима жители на Желин се изселват по официален път в България. В селото има две политически убийства.[20]

През 1927 година селото е прекръстено на Хилиодендрон, в превод хиляди дървета. В 1940 година има 621 жители, от които 380 с български произход и 45 семейства бежанци.[17]

През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.[21]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 31 жители на Желин с български произход са убити, а 59 се изселват в социалистическите страни.[17] Три деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[22]

Селяните традиционно произвеждат тютюн и жито.[17]

Прекръстени с официален указ местности в община Желин на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Гиздария[23] Γκισντάρια Кокинохома Κοκκινόχωμα[24] местност Ю от Желин[23]
Осман бей[23] Οσμάν Μπέη Калирои Καλλιρρόη[24] река, ляв приток на Галешово[23][25]
Стомболица Στομπολίτσα Кангелия Καγκελιά[24]
Парлецина[23] Παρσελίνα Керасиес Κερασιές[24] местност ЮИ от Желин[23][25]
Пикри[23] Πίκρι Калирои Καλλιρρόη[24] името на горното течение на Осман бей[23]
Блато[23][25] Μλάτος Опоронес Οπωρῶνες[24] блато СИ от Желин и СЗ от Изглибе[23][25]
Тополи[23] Ταπόλια Смизи Σμίξη[24] местност ЮИ от Желин и СЗ от Хрупища, между Осман бей и Бодацина[23]
Гора села[23] Γκαρασέλα Ризома Ρίζωμα[24] местност ЮИ от Желин, на левия бряг на Бистрица (Белица)[23]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 592[17] 457[17] 440[17] 621[17] 511[17] 525[17] 527[17] 565[17] 638[17] 617 610 567

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Желин
Тома Янакиев (четвъртият отляво прав) с костурски войводи от Македоно-одринското опълчение.
  • Васил Димитров (1858 – 1902), български духовник
  • Георги Стасов, Наум Атанасов, Яни Атанасов, Васил Аргиров, македоно-одрински опълченци, емигранти в САЩ, включили се в доброволческата чета на Георги Драшков в Синсинати и сражавали се с Нестроевата рота на МОО при Шаркьой, Радкови скали и Драмче[26]
  • Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[27]
  • Нумо Янакиев Желински (1882 – 1904), костурски районен войвода на ВМОРО
  • Петър Ив. Марков (1869 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[28]
  • Стерьо Ташков (? – 1906), костурски центрови войвода на ВМОРО
  • Таки Павловски, (1939 - 2023) художник от Северна Македония
  • Тома Янакиев Желински (Янаков, 1882 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец[29][30]
  • Христо Димитров, преселник в Хрупища, един от видните дейци на българското просветно и църковно дело в града
Починали в Желин
  • Кирко Георгиевски (1921 – 1948), гръцки комунист от Брещени, приема леви убеждения под влиянието на брат си Коста; лежи три месеца в затвора по време на диктатурата на Метаксас през 1938 година; влиза един сред първите в редиците на ЕАМ по време на Втората световна война; след предателство е арестуван и осъден на 20 година затвор, от Атина е прехвърлен в Италия, а от там е изпратен в лагер в Германия; след капитулацията на Германия се завръща в Гърция; през 1946 година е доброволец в редовете на ДАГ; завежда разузнавателната секция на 14 – та пехотна бригада, загива край село Желин през юли 1948 година[31]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје 1973, стр. 85.
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Иосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень VIII (9 (79). София, Издание на Илинденската организация, ноемврий 1936. с. 1.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 38.
  10. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  11. ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 139. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  15. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 19. (на македонска литературна норма)
  18. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726033626/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/036.htm, посетен на 16 февруари 2008 
  19. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  20. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  21. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  22. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Hiliodentro Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  24. ↑ а б в г д е ж з Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  25. ↑ а б в г Kónitsa GSGS (Series); 4439. 2nd ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/9542." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 763.
  27. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 97.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 429.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 816.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
  31. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 87 - 90. (на английски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Желин&oldid=12348950“.