Направо към съдържанието

Жупанища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Левки.
Жупанища
Λεύκη
— село —
Гърция
40.5278° с. ш. 21.2097° и. д.
Жупанища
Западна Македония
40.5278° с. ш. 21.2097° и. д.
Жупанища
Костурско
40.5278° с. ш. 21.2097° и. д.
Жупанища
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областКореща
Надм. височина795[1] m
Население371 души (2021 г.)
ДемонимЖупанишчѐни
Пощенски код520 50
Телефонен код2467
Жупанища в Общомедия

Жупàнища (понякога Жупàница, Джупàница, произношение в местния говор Жупàнишча или Джупанишча,[2] на гръцки: Λεύκη, Левки или Άνω Λεύκη, Ано Левки, до 1927 година Ζουπάνιτσα, Зупаница или Ζουπάνιστα, Зупаниста[3]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Костурската котловина в южното подножие на планината Саракина (Жупанската планина) и отстои на 5 километра западно демовия център Костур. През Саракина Жупанища граничи с Апоскеп – с което село традиционно жупанищени са силно свързани, а нагоре по Бистрица (Рулската река) – със Сливени. На няколкостотин метра южно от Жупанища е разположено село Орман (Като Левки) и на практика е негова долна махала, и което днес е наричано Левки. От същинско Жупанища (Ано Ано Левки) е оцеляла единствено църквата „Свети Христофор“.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на - ишчи < itji,[4] който произхожда от изчезналото лично име Жупан = жупан, старобългарското , „управител на жупа“.[5] Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името също е от жупан.[6]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Средновековен надгробен камък от Жупанища
Стенопис в протезиса на църквата „Свети Христофор“ в Жупанища

В XV век в Жупанища са отбелязани поименно 60 глави на домакинства.[7] В османските данъчни регистри от средата на XV век Жупанище е споменато с 18 глави на семейства и двама неженени: Бале, Койо, Йорго, Алекса, Койос, Гон, Йорго, Крано, Гюрко, Дуко, Стамат, Стане, Манко, Петру, Димо, Яно, Йорги и Николас. Общият приход за империята от селото е 1520 акчета.[8] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Жупанище с 36 християнски семейства, 21 неженени и 3 вдовици. Има и едно мюсюлманско семейство.[9]

В XIX век Жупанища е българско село в Костурска каза на Османската империя. Въпреки че географски Жупанища е извън Корещата, традиционно жителите му и по носия, и по нрави, обичаи и диалект принадлежат към тази област, а не към Нестрамкол.[10]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зумбаниста (Zoumbanista) живеят 600 гърци.[11] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Жупаница (Joupanitza) е посочено като село с 95 домакинства и 307 жители българи.[12]

В 1890 година жупанските първенци Атанас Далов, Насо Чачов, Нако Гиров отварят в селото българско училище, като за учител е назначен Дамян Сидов от Галища, току-що завършил ІІ клас в Костурското трикласно българско училище.[13]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жупанища (Жупаница) има 630 жители българи християни.[14]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Жупанища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 123 къщи.[15]

Според гръцкия вестник „Емброс“ през януари 1903 година турски аскер опожарява екзархистките села Тиквени, Горенци и Жупанища.[16]

Мнозинството от населението на Жупанища минава под върховенството на Българската екзархия в 1893 година.[17] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 520 българи екзархисти и 224 българи патриаршисти гъркомани, като в селото работят българско и гръцко училище.[18]

През август 1895 година дюлгеринът Никола Суков от Жупанища е привлечен към ВМОРО в Солун от Дамян Груев по препоръка на Иван Чупов от Лабаница, последван веднага от Кольо Зисов и Тольо Теохаров. След завръщането си в Жупанища тримата млади жупанищени образуват революционен комитет. След убийствата на Абедин бей от Костур и Касъм ага от Капещица през пролетта на 1900 година, революционното дело в Жупанища укрепва и се разраства. На 8 срещу 9 декември в Жупанища влиза районната чета на Атанас Петров и заклева почти цялото село във вярност на ВМОРО и Жупанища се превръща в един от най-здравите революционни пунктове в Костурско, служейки за изходна точка на комуникациите с Ресенско и Преспанско, като тази му роля се засилва особено след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, когато селото е основен пункт на нестрамколската районна чета. В четите на ВМОРО участват седем жупанищени – Пандо Сидов, селски войвода през въстанието, а по-късно районен и околийски, Никола Пантел, Насе Лисичов, Георги Гогов, Христо Кляшев, Търпо Шалапутов (от Орман) и Христо Гямов (от Орман) – а във въстанието – 80 въстаници, добре въоръжени със собствени средства. Жупанската чета, начело с Пандо Сидов, подпомогната от няколко манячени прекъсва телеграфните съобщения Костур-Билища-Корча и Костур-Хрупища, след което участва в много от сраженията в района.[19] По време на въстанието жителите на селото го напускат и бягат във вътрешността на Корещата и Жупанища е разграбено, опустошено и опожарено от башибозука и аскера, а жертвите на селото са 17 мирни жители и въстаници.[20] Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Жупанища са изгорени всичките 120 къщи и са убити поп Костандин (70 г.), Търпо Мелов (60), Кирнако Атанасов (15), Дине Наков (50), Наум Кириязов (22), Васил Шопов (45), Коло Ноловски (75), Сидер Андреев (55), Панает Янев (45), Насо Делов (60) и Нико Апостолов (62).[21] Изгорени са и трите църкви „Света Петка“, „Света Троица“ и „Свети Илия“.[22]

Ученици в гръцкото училище в Жупанища в началото на XX век
Разказ на селянин от Жупанища за разоряването на селото в 1903 г.

Жупанища броеше 120 кѫщи. Като много близко до града до 3. августь не теглихме голѣми мѫки. Наистина, убиха се нѣкои селяни, но то стана вънъ отъ селото. На 3. автустъ, недѣля, забѣлѣзахме нѣщо необикновенно . Илявета и башибозукъ отъ къмъ пѫтя за Сливени съ знамена въ рѫцѣ вървѣха право къмъ нашето село. Ние мислѣхме, че ще дойдатъ да се настанатъ въ селото, за това изпратихме трима души да ги посрѣщнатъ. Ала кога видѣхме, че тримата наши селяни бидоха разсѣчени на парчета, ние много се изплашихме и забѣгнахме въ планината. Най-напрѣдъ тая сгань подпали нѣкои кѫщи въ селцето Орманъ, послѣ се втурна и въ Жупанища. Ограби го и го подпали. Откара ни и всичката жива стока. Изгориха ни при това и тритѣ селски църкви. По съсипано отъ нашето село надали ще има друго. Дойдохме да молимъ дѣдо вкадика да ни помогне повече като на най-сиромаси... Още 9 души други загинаха, но не въ сжщия день.[23]

През ноември в района пристига владиката Григорий Пелагонийски с помощи за населението, но не успява да посети селото и помощите са предадени на председателя на Костурската община Григорий Бейдов да ги даде на селяните.[24]

След въстанието начело на жупанищкия революционен комитет застава Кольо Суков, който не допуска в селото владиката Герман Каравангелис и раздаваната от митрополията гръцка помощ. Още през пролетта на 1904 година в селото влиза четата на Нумо Желински, която заздравява революционния комитет.[25] Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско с 300 жители гърци и 400 българи.[26] След въстанието селото пострадва от гръцки андартски нападения.[27] През май 1905 година гръцка чета залавя 43 българи гурбетчии, между които и 8 жупанищени, пътуващи към Гърция в гръцкото село Скумско и ги избива, като оцеляват само Зисо Потев (Шонтов) и Томо Ч. Чачов от Жупанища и Станко от Габреш.[28][29] В 1906 година четата на гъркоманина Лазар Апостолов убива 5 жени и едно момиче от Жупанища, в 1907 година гръцка чета убива бившия четник на околийската чета на ВМОРО Насо Лисичов, а през май 1907 година кметът Насо Гиров е убит от терористи на чаршията в Костур.[29]

На 22 февруари 1907 година войводата Митре Влаха с трима четници – Вангел Попхристов, Андон Брещенски и Ильо от Въмбел пристига в Жупанища от Апоскеп. Четата е предадена на турските власти от подкупения от костурския гръцки владика Герман българин Христо от село Шестеово (днес Сидирохори). След тежка битка всички четници са тежко ранени. Митре Влаха доубива другарите си и се самоубива.[30] На 13 март 1907 година, районната чета на ВМОРО влиза в Жупанища и наказва със смърт предателите Кольо Гечов, Ставро Шишов и Димитър Апостолов, както и издалия комитетски тайни Христо Попов, което обаче според костурския ръководител на ВМОРО Георги Христов е грешка, тъй като предателството не се дължи на тях.[31]

Според Георги Константинов Бистрицки Жупанища преди Балканската война има 100 български къщи.[32]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Жупанища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[33]

В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:

„ 1/2 ч. на север от с. Чифлико, на едно възвисоко място, до един трап, е разположено българското с. Жупанища с около 200 къщи. Населението е чисто българско, с българска църква и свещеници, с българско училище и учители. За духовен началник признаваха българския Екзарх Йосиф I.[34] “

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Жупанища е обозначено като българско селище.[35]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. След 1919 година 14 жители на селото емигрират в България по официален път. В селото има 18 политически убийства.[26] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жупанища (Жупаништа) има 120 къщи славяни християни.[36]

В междувоенния период се засилва емиграцията отвъд океана.[37]

Селяните традиционно произвеждат житни и градински култури, като е добре развито и скотовъдството.[37]

В 1927 година селото е прекръстено на Ано Левки, в превод Горна Топола. В 1932 година в селото има 90 българофонски семейства. През Втората световна война селото пострадва от италианските наказателни отряди.[38]

По време на Гръцката гражданска война част от жителите на селото го напускат, 30 души са убити, а 15 семейства емигрират в социалистическите страни.[37] 71 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[26]

Селото е изоставено в 1955 – 1960 година, като жителите му се изселват в Орман. Старата църква „Свети Христофор“ постепенно се разрушава. В 2013 година е възстановена.[39]

Преброяванията от 1961 година на практика под Левки дават населението на Орман.[37]

Прекръстени с официален указ местности в община Жупанища на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Ухи[40] Οὔχι Охи Οχι[41] връх в Саракина (1230,8 m), СИ над Жупанища и З над Нов чифлик[40]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 557[37] 483[37] 471[37] 507[37] 155[37] 393[37] 313[37] 376[37] 400[37] 434 379 371

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Пандо Сидов.
 Основна статия: Жупанищени

В Жупанища са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българският революционер и общественик Пандо Сидов (1878 – 1942), българските революционери Никола Суков (1872 – 1927), Аргир Николов (1878 – 1903), Христо Кляшев (? – след 1947) и други. От Жупанища са и гъркомански дейци Лазар Апостолов (1866 – 1920), Наум Апостолов и други.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 161.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 181.
  5. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 182.
  6. ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 559.
  7. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  8. ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 80.
  9. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 113. (на турски)
  10. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 163 – 164.
  11. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  12. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  13. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 165.
  14. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  15. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 98. (на македонска литературна норма)
  16. ↑ EMBROS, 31.1.1903, стр. 3
  17. ↑ Ημερολόγιον Χρήστου Παπααργυρίου εκ Ζουπανίστης, αρχείο Στέφανου Δραγούμη – Γεννάδειος Βιβλιοθήκη, υποφ. 206.1.2
  18. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180 – 181. (на френски)
  19. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 166 – 168.
  20. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 175.
  21. ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 293.
  22. ↑ Темчевъ, Наумъ. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското възстание // Илюстрация Илиндень 10 (140). Илинденска организация, декемврий 1942. с. 12-13.
  23. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 80.
  24. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 79.
  25. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 175 – 176.
  26. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Ano Lefki Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  27. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 211.
  28. ↑ Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10 – 11.
  29. ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 177 – 178.
  30. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
  31. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 169 – 174.
  32. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 6.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  34. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 27.
  35. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  36. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  37. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
  38. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  39. ↑ Ο αναστυλωμένος ναός του Αγίου Χριστοφόρου στην Άνω Λεύκη Καστοριάς // Φως της Καστοριάς, 2 ноември 2013. Посетен на 20 август 2015.
  40. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  41. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жупанища&oldid=12363262“.