Направо към съдържанието

Чурилово (дем Костур)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чурилово.
Чурилово
Άγιος Νικόλαος
— село —
Гърция
40.5002° с. ш. 21.397° и. д.
Чурилово
Западна Македония
40.5002° с. ш. 21.397° и. д.
Чурилово
Костурско
40.5002° с. ш. 21.397° и. д.
Чурилово
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Географска областПополе
Надм. височина825 m
Население26 души (2021 г.)

Чурѝлово (на гръцки: Άγιος Νικόλαος, Агиос Николаос, до 1955 година Τσιρίλοβο, Цирилово, катаревуса Τσιρίλοβον, Цириловон[1]) е село в Гърция, дем Костур, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в географската област Пополе в западното подножие на планината Мурик (Мурики). На 4 километра на запад е село Горенци (Корисос). До селото е разположен Чуриловският манастир „Свети Николай“. Селото е на 825 m надморска височина.[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В XV век в Чурилова са отбелязани поименно 25 глави на домакинства.[3] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чириловон (Tchirilovon) живеят 600 гърци.[4]

В средата на XVIII век в Чурилово се заселват и част от жителите на саракинското село Язия.[5]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Журилово (Jourilovo), село в Костурска каза, има 100 домакинства с 320 жители българи.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Чурилово:

„ Оттук [Горенци] на север, на час и половина разстояние, се намира село Чирилово с 35 български къщи, 51 семейни двойки и 103 нуфузи, 20 мохамедански къщи и 47 нуфузи. Първите плащат 4600 пиастри данък и 3090 пиастри инание-аскерие. Данъкът на вторите е 2350 пиастри. Една църква с двама свещеници. Жителите се занимават със земеделие и поденна работа.[7] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чурилово има 390 жители българи.[8]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чирилово е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[9]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово има 560 българи екзархисти.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като изцяло гръцко с 350 жители гърци.[11] Според Георги Константинов Бистрицки Чурилово преди Балканската война има 70 български къщи.[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Чурилово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Чурилово е обозначено като българско селище.[14]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година след Междусъюзническата война Чурилово попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чурилово има 70 къщи славяни християни.[15] В 1955 година е прекръстено на Агиос Николаос, в превод Свети Николай, по името на съседния манастир.

Населението традиционно произвежда жито и картофи, а се занимава и частично със скотовъдство.[2]

В периода 1914 – 1919 4 души от Чурилово подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година – 12.[16]

Голяма част от жителите на селото го напускат по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949).[2]

На 18 март 1971 година община Чурилово е закрита и селото е присъединено към община Горенци.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Чурилово на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Леска[17] Λέσκα Лептокария Λεπτοκαριά[18] местност в Саракина, И от Чурилово[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 262[2] 151[2] 140[2] 154[2] 75[2] 66[2] 59[2] 42[2] 47[2] 61 22 26

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Паметник на Григорий Чуриловски в двора на Чуриловския манастир.
Родени в Чурилово
  • Апостол Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[19]
  • Аргир Николов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Осма костурска дружина[20]
  • Васил Михайлов, български военен деец, полковник[21]
  • Григорий Чуриловски (1837 – 1912), игумен на Чуриловския манастир и деец на Гръцката пропаганда в Македония
  • Димитър Кузманов, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина[22]
  • Коста Христов Мелидов (Костас Христос Мелидис) (1920 – ?), в 1943 г. става член на ГКП, в 1947 – 1948 г. е войник в 18 бригада на ДАГ, в 1948 година е ранен и изпратен да се лекува в България, където остава, живее във Варна, от 1953 г. е член на БКП, оставя спомени[23]
  • Христо Кирияка, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[19]
Местен комитет на Охрана[24]
  • Киро Аргиров
  • Харалампи Анастасов
  • Исидор Милев
Други

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 48. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. ↑ Αλεξίου, Γιώργος Τ. Το εγκαταλειμμένο χωριό Αϊ-Λιάς της Καστοριάς // Fiout.gr, 20 Ιουλίου 2019. Посетен на 5 април 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 108 – 109.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 143. (на руски)
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 265.
  9. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 97. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  11. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Nikolaos[неработеща препратка].
  12. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 7.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  14. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 19. (на сръбски)
  16. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Lithia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  17. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)
  19. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 496.
  21. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 78.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 392.
  23. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 271. Посетен на 3 септември 2015.
  24. ↑ Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 415.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чурилово_(дем_Костур)&oldid=12188369“.