Чурилово
Тази статия е за селото в Петричко, България. За селото в Костурско, Гърция вижте Чурилово (дем Костур).
| Чурилово | |
 Общ изглед от село Чурилово | |
  Чурилово  Чурилово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 27 души[1] (15 март 2024 г.) 4,61 души/km² |
| Землище | 5928 km² |
| Надм. височина | 663 m |
| Пощ. код | 2885 |
| Тел. код | ? |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 81788 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Чурилово в Общомедия | |
Чурѝлово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Чурилово се намира в планински район.
История
[редактиране | редактиране на кода]Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чурилово (Tchourilovo) има 544 българи екзархисти.[2]
До 1947 година Чурилово е махала на бившето сборно село Игуменец.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | |
| Общо | 49 |
| Българи | 49 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Край селото се намира Чуриловският манастир.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чурилово
О.З.м-р инж.Александър Борисов Мисароков.Офицер от Българската Армия служил в гр.Гълъбово на длъжност началник щаб на батальон.[4]
Андон Георгиев Попов - Фокеро (? - 22 октомври 1922), роден в семейството на отец Георги, който е член на ВМОРО, загинал в сражение с чета на ВМОК. Андон учи в Чурилово, служи в авиацията и затова получава прякора Фокеро. Развива активна левичарска политическа дейност, заради което на 22 октомври 1922 година е отвлечен от дейци на ВМРО, принуден да гледа обесването на Никола Попов и Малин Шуманов и след мъчения убит[5]- Вангел Марков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Трета солунска дружина[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Аз съм негов син
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 43.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 426.
| ||||||||
Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.