Коларово (област Благоевград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коларово.
| Коларово | |
 Църквата „Света Неделя“ в Коларово | |
  Коларово  Коларово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1813 души[1] (15 март 2024 г.) 59,8 души/km² |
| Землище | 30 299 km² |
| Надм. височина | 428 m |
| Пощ. код | 2880 |
| Тел. код | 07423 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 37989 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Евгени Мицков |
| Коларово в Общомедия | |
Кола̀рово е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Коларово се намира в полупланински район – в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция, на 10 km западно от общинския център Петрич, на 33 km от Сандански, на 91 km от областния център Благоевград и на 190 km от столицата София. Най-голямото село в Подгорието и второ по брой на населението в Община Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица. В съседство са разположени селата Беласица и Самуилово Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите (средна годишна валежна сума около 750 мм). На около 5 километра северно от Коларово тече река Струмешница, ляв приток на Струма. Почвите са предимно делувиално-пролувиални, алувиални и слабооподзолени канелени горски. Населението нараства от естествен и механичен прираст.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Коларово има богато историческо минало. В местността Мусовица, разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В местността Дебелището, северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в местността Чуката се намират останките от късноантична и средновековна крепост.
Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664 – 1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 християнски и 10 мюсюлмански домакинства[3], а според втория 43 християнски домакинства.
През XIX век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства с 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи.[4] Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци.[5] Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]
След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско,[9] както и българи планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.
През 1916 година професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавието, организирана от Щаба на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник-щаба на действащата армия той пише:
| „ | Коларово било голямо, повече турско село (200 турски и 100 български къщи), но сега нямаше нито един турчин. В турските къщи сега са настанени бежанци от с. Горни Порой, и то повечето жени и деца, защото мъжкото население било отвлечено от французите в с. Лозица на Бутковското езеро.[10] | “ |
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[11] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 22 | 12 | 34 | 1 | 2 | 3 | 0 | 1 | 1 |
| втори | 17 | 2 | 19 | ||||||
| трети | 15 | 4 | 19 | ||||||
На 8 ноември 1948 година в храма „Свети Димитър“ в селото е убит митрополит Борис Неврокопски от низвергнат свещеник.
В 1952 година е създадено читалище „Яне Сандански“.[12]
През 2005 година излиза книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков – „Миналото на Коларово“, която е богат източник за историята на селото.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
| Численост | |
| Общо | 1880 |
| Българи | 1714 |
| Турци | - |
| Цигани | 46 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 85 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Средно общообразователно училище „Васил Левски“
- Читалище „Яне Сандански – 1952“
- Детска градина „Детски свят“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Свети Димитър“
- Църква „Свети Мина“
- Църква „Света Неделя“
- Параклис „Свети Илия“
Няколко са маркираните туристически маршрути в селото.
- Велосипеден маршрут „Подгорие“
- Пешеходен маршрут „Коларово – Коларовски водопади“
- Пешеходен маршрут Коларово – м. Гьолчето – Коларово „Животът на кестена“
- Тематичен маршрут „Тайните на водата“ (започва от центъра на с. Коларово)
- Тематичен маршрут „Пътуване в историята“ (започва от центъра на с. Коларово)
През с. Коларово преминава и международен велосипеден маршрут EuroVelo 13 – Iron Curtain Trail
Според Националния туристически регистър категоризирани места за хранене през 2021-ва няма вписани. Има едно категоризирано място за настаняване. В действителност са повече. Коларово е набираща популярност туристическа дестинация заради добрия климат и лесната достъпност. Долината на р. Струма е известен с производството на вино регион, което предполага развитие на винения туризъм в бъдеще.[14]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Всяка година на празника Сурва – 1 януари се провеждат традиционните кукерски (станчинарски) игри.
- От 2012 година през есента селото е домакин на ежегодния Фестивал на кестена.[15]
- Традиционният събор на селото се провежда ежегодно на 26 октомври – Димитровден.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Коларово
Красимир Костов (р. 1995), футболист, вратар на Пирин (Благоевград), младежки национал- Методи Теохаров (р. 1948), български политик от БСП, професор по почвознание
- Серафим Бързаков (р. 1975), български спортист, борец
- Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, четата на Дончо Златков, 4 рота на 15 щипска дружина[16]
- Починали в Коларово
- Антон Терзийски (? – 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО край Коларово при междуособиците в революционното движение[17]
- Борис Неврокопски (1888 – 1948), български духовник
- Васил Терзийски (? – октомври 1922), български революционер, обесен от дейци на ВМРО на моста край Коларово при междуособиците в революционното движение[17]
- Илия Докторов (1876 – 1947), български революционер
- Вельо Танчев (1888 – 1973), български революционер, македоно-одрински опълченец[18]
- Свързани с Коларово
- Георги Митрев (р. 1971), български историк, доцент
Други
[редактиране | редактиране на кода]В селото се намира дирекцията на Природен парк Беласица, който обхваща по-голямата част от българския дял на планината.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Гоцков, Г. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Археологически проучвания в село Коларово през 2006 година[неработеща препратка]
- Сайт за село Коларово
- Сайт на СОУ „Васил Левски“ – село Коларово
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 446.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.580 – 585
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 150 – 151.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Васил Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 186.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 447.
- ↑ Петър Петров. „Пътуване на проф. В.Н.Златарски из Македония“. – В: ВИС, г.60, 1991, кн.1, стр.73.
- ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 35.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ ntr.tourism.government.bg
- ↑ Фестивал на кестена, с. Коларово // Архивиран от оригинала на 2022-10-17. Посетен на 2022-10-17.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
- ↑ а б Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 329. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
| ||||||||