Струмешница

Струмешница
	Струмешница
	Изглед от долното течение на Струмешица
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	Северна Македония; Община Радовиш; Община Василево; Община Струмица; Община Ново село; България; Област Благоевград; Община Петрич
Дължина	114 km
Водосб. басейн	1900 km²
Отток	12,5 m³/s
Начало
Място	планината Плачковица; землище на с. Шипковица
Координати	41°45′29.16″ с. ш. 22°28′13.08″ и. д. / 41.7581° с. ш. 22.4703° и. д.
Надм. височина	1346 m
Устие
Място	десен приток на Струма → Бяло море (Егейско море)
Координати	41°26′42″ с. ш. 23°16′45.84″ и. д. / 41.445° с. ш. 23.2794° и. д.
Надм. височина	93 m
	Струмешница в Общомедия

Тази статия е за река Струмешница. За едноименното село вижте Струмешница (село). За град Струмица в Северна Македония вижте Струмица.

Струмешница или Струмица (на македонска литературна норма: Струмица, на турски: Küçük Karasu, Кючук Карасу) е река в Северна Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, община Петрич.^[1]^[2]

Географска характеристика

Десен приток на река Струма, дължината ѝ е 114 km, от които в Северна Македония 81 km и в България 33 km. Отводнява южните склонове на планините Плачковица и Огражден, североизточните склонове на планината Смърдеш и северните части на планината Беласица, Радовишкото и Струмишкото поле в Северна Македония и югозападната част на Петричко-Санданската котловина.

Река Струмешница извира под името Стара река на 1346 m надморска височина в планината Плачковица, в землището на село Шипковица, община Радовиш, Северна Македония. До град Радовиш тече на юг в дълбока долина, след което при града излиза от планината, завива на югоизток и навлиза в Радовишкото поле, а след около 10 km – в Струмишкото поле и постепенно завива на изток като запазва тази си посока до устието си. При ГККП Златарево навлиза в българска територия като тече в широка и плитка долина с множество меандри. Минава на около 2 km северно от град Петрич и се влива отдясно в река Струма, на 93 m надморска височина, на 2 km североизточно от село Митино. Почти по цялото си протежение в Струмишкото поле в Северна Македония и Петричкото поле в България коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборния басейн на реката е 1900 km², което представлява 10,98% от водосборния басейн на река Струма. Границите на водосборния басейн са следните:

на югозапад, запад, север и североизток – с водосборния басейн на река Вардар, вливаща се в Егейско море;
на север – с водосборните басейни на реките Лебница и Рибник, десни притоци на Струма;
на юг – с водосборните басейни на малки десни притоци на река Струма, стичащи се на юг от планината Беласица.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

В Северна Македония:

→ Пладнище
→ Плавия
← Возенска река
← Буковик
← Грабичка река
→ Турия (най-голям приток)
→ Азмак
→ Щука река
← Стара река
← Ломница
← Стара река
→ Сува река

В България

← Свигьовица
← Ремешница
← Ключка река (Липница)
→ Градешница
← Яворнишка река
← Камешница
← Коларовска река
← Иваник
← Луда Мара (Петричка река)

Река Струмешница има дъждовно, снежно и подземно подхранване със зимно-пролетно пълноводие (февруари) и лятно-есенно маловодие (август). Среден годишен отток при ГККП Златарево – 10,5 m³/s, при село Митино – 12,5 m³/s и абсолютно максимално водно количество от 290 m³/s.

По течението на реката са разположени общо 12 населени места, от които в Северна Македония – 9 населени места, в т.ч. 1 град и 8 села, а в България – 3 села.

Северна Македония

България

Област Благоевград

Община Петрич – Струмешница, Първомай, Митино.

В Струмешница се въдят лин, кефал, мряна, скобар, щука и други.

По левия (северен) бряг на реката на българска територия, на протежение от 15,3 km от село Първомай до ГККП Златарево преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев – Петрич – ГККП Златарево.

В Радовишкото и Струмишкото полета в Северна Македония и в Петричкото поле в България голяма част от водите на реката се използват за напояване през горещите летни месеци.

На десния бряг на реката, на 8 km източно от границата с Северна Македония се намира Самуиловата крепост, една от забележителностите, включени в списъка на 100 национални туристически обекта. Тук се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-34-81. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-93. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-94. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Източници

↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 300-301.
↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 480.

[1] Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 300-301.

[2] Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 480.

[1]

[2]