Демир капия (Беласица)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Демир Капия.
| Демир капия | |
| Δεμίρ Καπού | |
 Проходът от българска страна | |
  Местоположение в Сярско | |
| Информация | |
|---|---|
| Държава | България, Гърция |
| Тип | планински проход |
| Местоположение | Беласица |
| Височина | 1686 m |
Демир капия или Демир капу (на гръцки: Δεμίρ Καπού) е седловина и проход в планината Беласица. Разположена е на височина 1686 метра на главното било, между гранични пирамиди № 22 и № 23 западно от първенеца връх Радомир (пирамида № 24) и източно от връх Лозен (пирамида № 11). През седловината минава държавната граница между България и Гърция.[1][2] Името Демир Капия носи и съседният връх пирамида № 23 с височина 1820 m.[1]
До началото на XX век през Демир капия е минавал кираджийски път, свъзващ Петричкото със Сярското поле. Оттук през 1014 година преминава обходният отряд на Никифор Ксифий, който нанася решителния удар в гръб на войските на цар Самуил по време на Беласишката битка.[3] На 19 октомври 1925 година тук започва известният в историята Петрички инцидент. По време на Студената война седловината е минирана от гръцка страна. През Възродителния процес тя е преименувана на Железни врата.[4]
Основен изходен пункт за изкачването на Демир капия е село Самуилово, от където започва маркирана туристическа пътека, по която за около 4 часа може да се стигне до седловината. От същото село до прохода води и 18 километров камионен път, който до местността Лопово е чакълиран.
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-95. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-107. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 407. (на гръцки)
- ↑ Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 204.
- ↑ Васил Златарски. „История на българската държава“. т. I, ч. 2, с. 697 и бел. 61. (изд. София 1971)
- ↑ Беласица. Туристическа карта М 1:50000, Картография ЕООД, София, 2006.
