Кърналово
| Кърналово | |
  Кърналово  Кърналово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1533 души[1] (15 март 2024 г.) 99,9 души/km² |
| Землище | 15 342 km² |
| Надм. височина | 113 m |
| Пощ. код | 2860 |
| Тел. код | 07424 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 40912 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Кърналово Николай Златков (ПП ГЕРБ) |
Кърна̀лово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кърналово е разположено на 8 километра северно от общинския център Петрич в югоизточното подножие на планината Огражден в Петричката котловина. Климатът е преходносредиземноморски със зимен максимум и летен минимум на валежите и способства за развитието на ранното зеленчукопроизводство. Средната годишна валежна сума е около 700 милиметра. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от юг. Съседни села са Старчево и Михнево. Недалеч от селото се намира местността Рупите.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според народно предание селото възниква в местността Наново (на около 4 километра северно от селото), но по-късно жителите му се преместват на днешното място. От старото село Наново са останали само руини. В същата местност са провеждани археологически разкопки, при които са намерени находки от римската епоха.
През Средновековието селото се премества на днешното си място. Центърът (площадът) на селото е бил в северната част на днешното село, в близост до църквата и училището. Кърналово се споменава в османски документи от края на XV век, 1570 и 1664 – 1665 година. Според данъчен регистър от 1570 година в селото живеят 160 християнски домакинства и 4 мюсюлмански.[2]
През XIX век поминък на населението е земеделието, животновъдството, производството на сусамово масло (шарлаан), търговията с добитък и памук. През 1870 година е построена църквата „Свети Атанасий Александрийски“ (паметник на културата). През 1893 година в селото е открито българско начално училище от Георги Чапкънов.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кирново (Kirnovo) е посочено като село с 53 домакинства със 182 жители българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кърналово, чифлик на петричанина Хусни бей; до левия бряг на Струмица, 1 час от устието ѝ в Струма. Плодородно поле наоколо. От Петрич пада се на С 1 час. Къщи 50, българе.[5] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кърналово е чисто българско село. В него живеят 700 българи-християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Кърналово се състои от 704 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 22 ученици.[7]
Кърналово е освободено от османска власт по време на Балканската война през октомври 1912 година. По време на войната жители на селото се включват в четата и милициите на капитан Никола Парапанов. Седем души от Кърналово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | |
| Общо | 1728 |
| Българи | 1686 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | 10 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 31 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Жителите на Кърналово са българи източноправославни християни.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Основно училище „Братя Миладинови“
- Читалище „Гоце Делчев“
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Храм „Свети Атанасий Александрийски“
- Местността „Кожуха“ – скален феномен, остатък от изгаснал вулкан в землището на Кърналово. През 1962 година е обявен за природна забележителност.[10] Местобитание на редки и застрашени растителни и животински видове.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционният събор на селото и храмов празник на местната църква се провежда ежегодно на 2 май (Летен Атанасовден). Празникът е известен. По време на тези борби са пристигали борци от цялата Отоманска империя. Борците са били разделяни в две категории: най-силните са се борили за „башо“, а другите, в по-слабата категория – за „орта“. Баш пехлинанина или победителя е получавал като награда овен, а в по-слабата категория получавал агне. Борбите са се провеждали на поляната над църквата, която носи името „Ридо“. От началото на 70-те години на миналия век, борбите се провеждат на новопостроения стадион на селото, съпроводени от фолклорна програма и народни хора.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Ангел Манолов, капитан на Беласица (Петрич), с негова помощ отборът постига най-доброто класиране в А група 6 място през сезон 2006.- Костадин Паскалев (р. 1961), кмет на Благоевград, заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството, народен представител в XL народно събрание
- Славчо Панев, български свещеник и дарител
- Стоян Мравката, български революционер, активист в Спомагателната организация на ВМРО, районен началник на милицията в селата около Стурма[11]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Янкулски, Никола. „Кърналово в миналото и настоящето“, Благоевград, 2014, 64 стр.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 587 – 588.
- ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 25 октомври 2020 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справочник за публикуваните документи на върховните, централните и местни органи на държавната власт, на съда и прокуратуратаи др. в Държавен вестник (в. Известия на Държавния дъвет) за бившия Благоевградски (Струмишки, Петрички) окръг за периода 1912-1985, ДА-Благоевград, с. 110.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
| ||||||||
