Яково

Яково
	Яково
	Яково Яково
Общи данни
Население	63 души (15 март 2024 г.); 2,6 души/km²
Землище	24 406 km²
Надм. височина	840 m
Пощ. код	2875
Тел. код	06114
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	87312
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община; – кмет	Петрич; Димитър Бръчков ; (ГЕРБ; 2015)
	Яково в Общомедия

Я̀ково е село в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич.

География

Село Яково е разположено в източните поли на Огражден планина на около 900 m надморска височина. Отстои на 24 km северно от град Петрич. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите.

История

Според местни легенди първият жител на селото е Яко от Палат. Той бил измекярин на бея, който притежавал земите в по-ниските части от яковското землище. Беят има хубава дъщеря, която Яко харесвал. Тя също харесвала Яко, но беят научил за любовта им и заповядал да хванат младежа. Двамата влюбени успели да избягат и се изкачили високо в планината, където си построили колиба. Там дошли и други заселници - от Палат, Дреново, Гайтаниново и други. Селото било наречено по името на първия заселник - Яко. Най-старите фамилии са Кацарци, Трайковци, Чановци, Кантурци.^[2]

През XIX век селото е чисто българско, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яково (Yacovo) е посочено като село с 83 домакинства с 60 жители българи.^[3] По време на Кресненско-Разложкото въстание селото е ограбено и опустошено от башибозуци.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в Яково живеят 360 жители, всички българи-християни.^[5] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 370 българи екзархисти.^[6]

При избухването на Балканската война през 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[7]

През XX век Яково е общински център за околните села Дреново, Тонско дабе, Драгуш, Иваново и Крънджилица. Населението на Яково през 1960-те и 1970-те години е около 500-600 души.

По онова време в Яково има селска милиционерска служба, помещаваща се в местния съвет. Населението се препитава по онова време предимно с тютюнопроизводство, животновъдство и горско стопанство.

През 1960-1961 година е изградена електрическата мрежа до село Яково. През 1970-1972 година е прекаран водопровод с питейна и поливна вода, който идва високо от Огражден планина. Водохващането е под връх Маркови кладенци (1524 м) като тръбопроводът, дълъг почти 20 километра, е изграден от етернитови тръби. През 1986-1987 година до село Яково е изграден асфалтов четвъртокласен път. В началото на 1990-те години жителите на село Яково са свързани и с телефонната мрежа към страната, като допреди това е имало телефонен пост в пощенската станция.

През 70-те години на ХХ век е построено училище, с пансион за децата от околните села, което днес не функционира. В киното, чиято съдба е като на училището, са се прожектирали филми през 80-те години на ХХ век както и много други мероприятия като новогодишни празненства. През 80-те години е изградена нова сграда на кметството и болница с родилно помещение, зъболекърски кабинет и лекарски кабинет, които вече не функционират. В новата сграда на съвета са се помещавали кметството, местната селска библиотека, пощенската станция, стаи отдавани под наем на учители преподаващи в местното училище както и помещения за нуждите и бита на местната управа.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[8]

	Численост
Общо	85
Българи	83
Турци	_
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	2

Забележителности

Православната българска църква „Св. св. Петър и Павел“ е сравнително добре запазена благодарение на местни и други дарители.

Местният фолклорен състав, съставен от предимно възрастни жени и няколко мъже, пази традиционните местни фолклорни черти на село Яково.

Редовни събития

Съборът на селото е на патронния празник на местната църквата Петровден, но с годините и обезлюдяването на Яково е прекъснат през 1990-те години.

През 1997 година с дарения е построен параклис „Света Богородица“, намиращ се на километър от село Яково. Там на Голяма Богородица на 15 август се излиза на черква на параклиса и се прави курбан. Празнува се също и Великден с излизане на църква в двора на „Св. св. Павел и Петър“, където местните хора си разменят разни гозби и великденски козунаци и яйца. Прави се и курбан за здраве през октомври на Петковден като се заколва ялова крава или юница пред църквата.

Личности

Родени в Яково

Димитър Вангелов (1950 – 2022), български свещеник, протойерей^[9]

Починали в Яково

Стоимен войвода (1804 – 1860), български хайдушки войвода

Външни препратки

Кърпят къщи заради филма за Ванга

Бележки

↑ www.grao.bg
↑ Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 220.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
↑ Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 55.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
↑ В столичния храм „Св. Богородица – Живоприемни източник“ беше извършено опелото на протойерей Димитър Вангелов^{[неработеща препратка]}

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 220.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.

[4] Германов, Стоян. Огражден във времето, София, 2019, с. 55.

[5] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.

[6] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)

[7] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-8] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.

[9] В столичния храм „Св. Богородица – Живоприемни източник“ беше извършено опелото на протойерей Димитър Вангелов^{[неработеща препратка]}

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]