Долна Крушица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.
Долна Крушица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 145 души[1] (15 март 2024 г.) 9,95 души/km² |
Землище | 1459 km² |
Надм. височина | 508 m |
Пощ. код | 2888 |
Тел. код | 074204 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 22143 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
До̀лна Кру̀шица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Долна Крушица се намира в планински район. Разположено е на 5 километра северно от ГКПП "Златарево" в южните склонове на Огражден, непосредствено до границата със Северна Македония. Селото се намира на 508 m надморска височина. То е едно от 55-те села в община Петрич. От селото може да се насладиш на китните панорамни гледки към на планините Беласица и Огражден. В близост до Долна Крушица се намира село Гега.
В миналото селото се е състояло от две махали – Горна и Долна Крушица. Горна Крушица се е намирала на 3 километра северно от сегашнато село. Постепенно Горна Крушица е изоставена. Там все още могат да се видят части от зидове.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година с името Крушица. През същата година в него живеят 1 мюсюлманско и 78 християнски домакинства.[2]
През XIX век е малко чисто българско чифликчийско селище, числящо се към Петричка кааза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Крушица (Crouchitza) е посочено като село с 32 домакинства със 112 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Долна Крушица е населявано от 100 жители, всички българи-християни.[4] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 96 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война пет души от Долна и Горна Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
Численост | |
Общо | 194 |
Българи | 191 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 3 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На 16 октомври 2010 година е осветена първата и единствена църква в селото „Свети Димитър“.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Долна Крушица
- Миладин Тренчев, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец, роден в Долна или Горна Крушица
- Христо Стоименов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[8]
- Христо Тренчев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, роден в Долна или Горна Крушица[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.571-573.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 733.
|