Гега (село)
| Гега | |
 Панорамна гледка на село Гега | |
  Гега  Гега | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 187 души[1] (15 март 2024 г.) 11,9 души/km² |
| Землище | 15 772 km² |
| Надм. височина | 700 m |
| Пощ. код | 2882 |
| Тел. код | 074204 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 14581 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
| Гега в Общомедия | |
Гѐга е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Гега се намира в планината Огражден, близо до границата със Северна Македония. Разположено е на около 700 m надморска височина. На 900 m източно от селото тече река Градешница. Климатът е преходно-средиземноморски. Селото е един от удобните изходни пунктове за високите части на Огражден и най-високият ѝ връх на българска територия – Билска чука (1644 m).
На името на селото е именуван нос Гега (Gega Point) на остров Астролабия, Антарктида.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Предполага се, че селото е основано от преселници от Беровско в началото на XIX век.[3] През 1870 година е изградена черквата „Успение Богородично“ (паметник на културата).[4]
До 1947 година Гега е част и център на село Игуменец, съставено от 12 планински махали в Огражден, впоследствие обособени като села. В периода 1946 – 1956 година в Гега се заселват жителите на махалата Водениците, която тогава е обезлюдена.[5] В 1959 година към Гега са присъединени махалите Долни край и Учкунци.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на махала Гегова от село Егуменец се състои от 672 българи екзархисти. В махалата има 1 начално българско училище с 1 учител и 24 ученици.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Гега са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 238 |
| Българи | 235 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 1 |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Читалище „Гоце Делчев“
- Основно училище „Антон Попов“ (предишно име „Св. св. Кирил и Методий“), закрито
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Поповата къща, родна къща на Антон Попов, бивш музей, паметник на културата
- Църква „Успение Богородично“
- Параклис „Възнесение Господне“, 2005 година, в началото на селото.
- Чуриловски манастир, на 2 km между Гега и село Чурилово. Възстановен е през 1858 година на мястото по-рано съществувал манастир, както личи от фермана за „разширяването и построяването“ на църквата „Свети Георги“, издаден на 5 април 1857 година от султан Абдул Меджид. Строен и изографисан от майстори от Дебърската школа.[9] Към манастира е съществувало килийно училище (по-късно новобългарско), чиято сграда е запазена.
- Изгледи от село Гега
-
Манастирът „Свети Георги“ близо до Гега -
Църквата „Успение Богородично“ -
Параклисът „Възнесение Господне“ -
Поповата къща
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- 15 август – събор по случай Успение Богородично
- 6 май, Гергьовден – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. Георги
- 29 юни – събор на манастира „Св. Георги“ за празника на св. апостоли Петър и Павел
- 20 юли – курбан на параклиса „Възнесение Господне“ за празника на св. Илия
- 8 септември – събор на манастира „Св. Георги“ за празника Рождество Богородично
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Гега
Антон Попов (1915 – 1942), български журналист и поет- Благородна Божинова (1925 – 2000), българска общественичка, концлагеристка
- Златин Ангелски (около 1837 – 1914), български възрожденски деец
- Иван Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[10]
- Иван Стоянов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 15 щипска дружина[11]
- Костадин Попов (Попстоянов) (около 1850 – 1904), български революционер, войвода на ВМОК
- Никола Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 15-а щипска дружина, безследно изчезнал на 23 юни 1913 г.[12]
- Никола Попов (1889 – 1922), български учител и революционер
- Серафим Костадинов Попов, български учител, завършил Сярското педагогическо училище в 1909 г., преподавал в Коларово през учебната 1912/1913 г.
- Серафим Райчев, загинал в Унгария през 1945 г.
- Стефан Попгеоргиев (1889 – безследно изчезнал през октомври 1944), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 4-та рота, 14-а воденска дружина[13]
- Свещеник Георги Попстоянов (? – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев[14]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гега чешмите по пътя към Чуриловския манастир
- Снимки от Гега Архив на оригинала от 2016-12-29 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Gega Point.
- ↑ Енциклопедия България, т. 2, стр. 34
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 187.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 154.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Даутов, Николай. Игуменският (Чуриловски, Геговски) манастир // Български турист (14). 12 юни 2009. Посетен на 13 декември 2020 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 503.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 293.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 575.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
| ||||||||
