Направо към съдържанието

Старчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Старчево.
Старчево
България
41.472° с. ш. 23.236° и. д.
Старчево
Област Благоевград
41.472° с. ш. 23.236° и. д.
Старчево
Общи данни
Население483 души[1] (15 март 2024 г.)
39,7 души/km²
Землище12 179 km²
Надм. височина131 m
Пощ. код2861
Тел. код07424
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ69119
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)
Кметство
   – кмет		Старчево
Георги Кузманов
(СДС)

Ста̀рчево (паралелна неофициална форма Старчово, на гръцки: Στάρτσοβο, Старцово[2]) е село в Югозападна България, община Петрич, област Благоевград.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Село Старчево се намира в Петричката котловина в югоизточното подножие на Огражден планина. Отстои на около 10 километра северно от общинския център Петрич. Съседни села са Кърналово и Рибник. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 700 мм.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Старчево са открити следи от неолитни поселения, тракийски могили (още непроучени), славянски селища и т.н. Селото се споменава в османски регистри от XVI–XVII век под името Истарчева. Според данъчен дефтер от 1570 година в селото живеят 112 християнски домакинства.[3]

През 1848 година със съдействието на Неделчо чорбаджи и дядо Георги в селото е построена първата възрожденска църква в Петричко – „Свети Мина“.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Старфсовон (Starfsiovon), Мелнишка епархия, живеят 380 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Старчево (Startchevo) е посочено като село с 93 домакинства с 35 жители мюсюлмани и 265 жители българи.[6]

През есента на 1878 година жителите на Старчево се включват активно в Кресненско-Разложкото въстание. За известно време в селото е установена революционна власт.

Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) в 1889 година в Старчово има 95 български домакинства, с 642 жители.[7]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Старчово, на СИ от Петрич 2 часа път. Лежи в ъгъла що образуват Струма и Струмица. Околност блатиста с разкошни ливади. Работи се и коприна. Църква, в която четат гръцки, и училище също тъй гръцко с 23 ученика. Числото на къщите е 130.[8] “

Съгласно статистиката на Васил Кънчов към 1900 година Старчево е чисто българско село. В него живеят 620 българи-християни.[9]

Гръцкият свещеник и учител с децата от училището в Старчево

Селото е изцяло под влиянето на елинизма и е едно от най-северните и най-упорити гъркомански села в Македония. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година населението на Старчево се състои от 920 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 25 ученици.[10] Жителите на Старчево се включват в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония като дават убежище, а и самите те участват в андартските чети, воюващи с българските чети на ВМОРО и ВМОК.[2][11] През декември 1904 година четата на Дончо Златков напада селото и принуждава селяните да предадат гръцките учители Фотини Пападимитриу и Андонис Плумис. Селото обаче е спасено от намесата на османски части. На 5 юли 1905 година в Старчево нахлува четата на Петров и избива прогръцките първенци. След това нападение Теодосий Ганчов организира местна гъркоманска чета, в която влизат Димитър Смилянски (Δημήτριος Σμηλιάντης), Пандо Киряков (Παντελής Κυριακού), Ангел Пасхалев (Άγγελος Πασχάλης), Давид Вакуфчев (Δαβίδ Βακουφτσής), Петър Богоричев (Πέτρος Μπογορίτσης) и Илия Богоричев (Ηλίας Μπογορίτσης) от Старчево, както и петричаните Иван Белевеслев (Ιωάννης Μπελεβεσλής), Петър Перингов (Πέτρος Περίγγος), Иван Рафтов (Ιωάννης Ραφτόπουλος) и Никола Капитанов (Νικόλαος Καπετανόπουλος) от Ветрен. Ганчов влиза в контакт с гръцкото консулство в Сяр, което го снабдява с оръжие. Четата на Ганчов действа в Мелнишко, Неврокопско, Валовищко и Струмишко до Балканските войни.[12][13]

В учебната 1896 – 1897 година гръцки учител в Старчево е Гайос Лазару.[14] От 13 ноември 1901 година до 1911 година в Старчево гръцка учителка е Фотини Пападимитриу, подпомогната от майка си Евдокия, която знае български език.[15][16] След Младотурската революция в 1908 година в Старчево става учител гръцкият андартски капитан Николаос Гусиос.[17][18]

През 1912 година по време на Балканската война в селото влиза българската армия. По време на Междусъюзническата война през юли 1913 година Старчево е завладяно от гръцки части. На 9 юли 1913 година то е опожарено от гръцките войски.[19]

По силата на Букурещкия договор селото остава в България. Жителите му гъркомани се изселват в Гърция. Гръцките власти ги натоварват на кораб и ги насочват към блатисти местности в района на Катерини. По време на пътуването се развихря силна морска буря. По-късно, на новото място почти всички се разболяват от малария и отново тръгват на север.

Част от жителите се заселват в село Ветрен (днес Нео Петрици) под Беласица, точно срещу Петрич,[20] а малка част се завръща отново в Старчево. Във Ветрен старчевци са основната част от населението.

От 1913 до 1925 година в селото се заселват българи-бежанци от Демирхисарско и Сярско – от селата Старошово (Ставродроми), Хаджи бейлик (Вирония), Дервент (Акритохори) и Баракли (Валтеро), както и планинци от Никудин и Игралище, Петричко.[4]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[21]

Численост
Общо 577
Българи 473
Турци -
Цигани -
Други 3
Не се самоопределят -
Неотговорили 101

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Старчево се намира известната местност Рупите и природната забележителност Кожух.

Редовни събития

[редактиране | редактиране на кода]
  • 11 ноември – Свети Мина, традиционен събор на селото и храмов празник на местната църква.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Старчево

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Паскалев, Стоян. „Старчево“, Благоевград, 2011, 32 стр.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б Στάρτσοβο. Το χωριό που έγινε σημαία
  3. ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр. 556 – 559
  4. ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 288.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 48. (на френски)
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148 – 149.
  7. ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 250 – 251. (на руски)
  8. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 31.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  11. ↑ Величко Георгиев и Стайко Трифонов. „Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век“, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 184 и 209.
  12. ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904 – 1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 261, 262, 263
  13. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 147. (на гръцки)
  14. ↑ Γάιος Λαζάρου (1876 – 1950) // meleniko.gr. Посетен на 29 юни 2014.
  15. ↑ Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 26 юни 2014.
  16. ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 34. Посетен на 26 юни 2014.
  17. ↑ Αρχείο Διεύθυνσης Εφέδρων Πολεμιστών Αγωνιστών Θυμάτων Αναπήρων (ΔΕΠΑΘΑ), Αρχείο Μακεδονικού Αγώνα, φ. Γ-241
  18. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 158. (на гръцки)
  19. ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, с. 283.
  20. ↑ Το Χωριό // Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου. Посетен на 21 юли 2024 г. (на гръцки)
  21. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Старчево&oldid=12305380“.