Фотини Пападимитриу
| Фотини Пападимитриу Φωτεινή Παπαδημητρίου | |
| гръцка учителка и революционерка | |
| Родена |
1886 г.
|
|---|---|
| Починала | |
Фотини Алата-Пападимитриу (на гръцки: Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου) е гръцка учителка и революционерка, деятелка на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1885[1] или 1886 година в източномакедонския град Сяр, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Баща ѝ е капитан на гръцка андартска чета.[1] В 1901 година завършва Григориадиевото училище в града. В същата година е изпратена като учителка в голямото гъркоманско село Старчево. Фотини е гръцка учителка в селото с прекъсвания от 13 ноември 1901 година до 1911 година, подпомогната от майка си Евдокия, която знае български език.[2][3]
Присъединява се към гръцката въоръжена пропаганда в Македония и развива широка дейност. В неделя, 12 декември 1904 година[1] четата на Дончо Златков напада Старчево и принуждава селяните да предадат гръцките учители Фотини Алата и Андонис Плумис. Селото обаче е спасено от намесата на османски части.[4][5] Алата и Плумис се спасяват в Петрич, където са подпомогнати от митрополит Ириней Мелнишки. Алата става гръцка учителка във Валовища, но с помощта на Ириней се завръща в Страчево, където продължава учителската си работа от 1907 до 1911 година.[1] Напуска Старчево окончателно, когато се жени за Атанасиос Пападмитриу в 1911 година.[6]
В 1920 година съпругът на Фотини умира и тя се установява в село Копач, като учителка в 1921 година. Остава на този пост до 1924 година.[7] След това преподава в серските села Димитрич от 1924 до 1939 година и в Къспикеси от 1939 до 1948 година. В 1948 година се пенсионира в напреднала възраст. Умира на 2 юли 1972 година.
Фотини Алата-Пападимитриу е наградена от Атинската академия за приноси ѝ в гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[6][1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Μπρούμπα, Νίκη. Δασκάλες στον Μακεδονικό Αγώνα και η προσφορά τους. Διπλωματική Εργασία. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο. Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας. Ειδίκευση Ελληνισμού και Ορθοδοξίας, 2015. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 26 юни 2014.
- ↑ Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 34. Посетен на 26 юни 2014.
- ↑ Κωνσταντίνος Αποστόλου Βακαλόπουλος, Ο ένοπλος αγώνας στη Μακεδονία 1904–1908, εκδόσεις Ηρόδοτος, Θεσσαλονίκη, 1999, σσ. 261, 262, 263
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 147. (на гръцки)
- ↑ а б Φωτεινή Αλατά-Παπαδημητρίου: μια 16χρονη δασκάλα του Μακεδονικού Αγώνα // Αντέχουμε, 8 октомври 2013. Посетен на 5 ноември 2018.
- ↑ Αμπατζή, Θωμά. Η αρχαία Βέργη και το Κοπάτσι (Στοιχεία Ιστορίας) // Σέρρες, Οκτώβριος 2008. Посетен на 5 ноември 2018.
