Право бърдо
| Право бърдо | |
  Право бърдо  Право бърдо | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 39 души[1] (15 март 2024 г.) 4,22 души/km² |
| Землище | 9335 km² |
| Надм. височина | 398 m |
| Пощ. код | 2894 |
| Тел. код | 07427 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 58061 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Пра̀во бъ̀рдо е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Право бърдо се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, югозападно от село Долна Рибница. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в османски данъчен регистър от 1570 година. Според него в селото живее 1 мюсюлманско и 30 християнски домакинства.[2]
През XIX век Право бърдо е малко чисто българско село, числящо се към Петричка кааза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Прабо бридо (Prabo brido) е посочено като село с 15 домакинства с 40 жители българи.[3]
Според известната статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 108 жители, всички българи-християни.[4] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селището се състои от 120 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година петима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 60 |
| Българи | 60 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.629-630
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||
