Долно Папратско
| Долно Папратско Κάτω Πτεριά | |
| — село — | |
  Долно Папратско  Долно Папратско  Долно Папратско | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 740[1] m |
| Население | 18 души (2021 г.) |
| Демоним | Долнопапратчѐни |
Долно Пàпратско, още Папърско (на гръцки: Κάτω Πτεριά, Като Птерия, среща се и формата Κάτω Φτεριά, Като Фтерия, до 1926 година Κάτω Παπράτσκον, Като Папрацкон,[2] на албански: Prapacka e Poshtëme) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 21 километра западно от демовия център Костур, до самата гръцко-албанската граница в северното подножие на Алевица. На северозапад Папратско граничи с Шак (Комнинадес), на югозапад с Тръстика (Акондио), на юг с Гръче (Птелея), на изток с Ошени (Ини). Преди 1923 година махалите на Папратско са Горно Папратско, южната махала, разположена на хълм, населена с албанци мюсюлмани, Долно Папратско, северната махала в равнината, населена с българи заселници, които освен български говорят и албански и Средната махала (на албански Mehalla e Mesi), разположена на хълм между българската и албанската.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Долно Папратско е българо село в Хрупишка нахия на Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Долно Папратско има 105 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Папраско е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 11 къщи.[5]
В началото на XX век жителите на Долно Папратско са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 88 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко – със 75 жители.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Долно Папратско преди Балканската война има 15 български къщи.[8]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Долно Папратско е обозначено като българо-турско селище.[9]
Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[10]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Папратско има 12 къщи славяни християни.[11] В 1926 година името на селото е преведено на гръцки като Като Птерия (в превод Долно Папратско).
По време на Гръцката гражданска война цялото население на селото бяга в Албания и оттам се изселва в социалистическите страни. Възстановено е отново през 70-те години.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Четирска река[12] | Κόρε Ρέκα | Ано Рема | Άνω Ρέμα[13] | река, минаваща Ю от Папратско[12] |
| Вишомо[12] | Βίσομο | Лептокария | Λεπτοκαριά[13] | местност във Флацата, С от Папратско[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 442[1][14] | 103[1] | 113[1] | 191[1] | 0[1] | 0[1] | 36[1] | 28[1] | 36[1] | 42 | 24 | 18 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 502 - 503. (на албански)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kato Pteria Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
- ↑ а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ Заедно с Горно Папратско.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
