Манол Розов
| Манол Розов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 септември 1903 г.
|
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Манол Розов в Общомедия | |
Манол (Ноло[1]) Николов Розов, с псевдоним Архир,[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов.
Завършва Костурското българско третокласно училище,[3] а след това учи в Солунската българска мъжка гимназия.[4][5] В 1900 година Розов завършва Битолската българска класическа гимназия, в която членува в революционен кръжок.[6]
При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на Клисура и това на Невеска.[7] В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година в сражението на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско (днес Лутраки, Гърция).[8][9][10][11]
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Манол Розов от с. Бобища, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун, ръководител на Пополекол до въстанието, всецяло посветен на благото народно, геройски и славно умря в люто сражение с турските орди и не в родния си край, а по неволю, чак в Мориховските висоти при завоя на Черна.[5] | “ |
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 84.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-46-2. с. 298.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
- ↑ „Македония“, бр. 16, стр. 6-8.
- ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14) // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 155,172,178,189,246-248,255-269,282.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 145.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
- ↑ Манолъ Розовъ // Илюстрация Илиндень (1). София, Издание на Илинденската Организация, априлъ 1927. с. 7.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 409.
| |||||||||||||||||
- Дейци на ВМОРО
- Български революционери от Македония
- Родени в Бобища
- Възпитаници на Битолската българска класическа гимназия
- Незавършили ученици в Солунската българска мъжка гимназия
- Възпитаници на Костурското българско училище
- Български просветни дейци от Македония
- Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония
- Починали в Пожарско