Направо към съдържанието

Костурски революционен район

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костурски революционен район
Карта на Костурско съставена от Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Николов
Информация
Типреволюционна организация
Мото„Свобода или смърт“
Основана1898 г.
Закрита1934 г.
Положениенесъществуваща
Цел/фокусАвтономия за Македония и Одринско
Част отБитолски революционен окръг
Езицибългарски

Костурският революционен район от Битолския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация обхваща териториите на Костурската кааза в Османската империя с главен град Костур. Районът е един от най-добре организираните за революционни действия и активно участва в подготовката и реализацията на Илинденско-Преображенското въстание, заради което силно пострадва при потушаването на въстанието. За време на активната дейност на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в периода 1904 – 1908 година Костурско е основно бойно поле на съперничещите си български и гръцки чети. Главен ръководител на гръцкия комитет е костурският митрополит Герман Каравангелис, а войводата Васил Чекаларов е най-изявеният войвода от ВМОРО в района. След Балканската война от 1912 година територията на района попада в Кралство Гърция, но въоръжената съпротива срещу окупацията продължава и след това.

Костурски революционен район

[редактиране | редактиране на кода]
Дейци на ВМОРО в Костурско след Хуриета
Костурски революционни ръководители, картичка с портретите на Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков, надписана от Кляшев на Георги Ковачев, 16 ноември 1904 г.
Ръководителите на Костурския район по време на Илинденско-Преображенското въстание

Костурският революционен район е създаден и ръководен от Павел Христов между 1898 – 1901, подпомогнат от Кузо Стефов, Лазар Поптрайков и Михаил Николов. Заедно с Лазар Поптрайков, с длъжност главнен районен агитатор, привличат харамийския войвода Коте Христов към организацията през 1899 година. Района получава голяма помощ с пристигането на първата агитационна чета на ВМОРО в Леринско на Марко Лерински. През 1900 година започват редовни доставки на оръжие към Костурско от Гърция, канал организиран от Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов. През 1901 година в района избухват Нурединовата и Иванчовата афера, при която са арестувани редица дейци на организацията и са заловени много оръжия.

През 1900 година в град Костур пристига новият гръцки митрополит Германос Каравангелис, който създава шпионски мрежи в костурските села и затруднява работата на ВМОРО. Със засилването на гъркоманската пропаганда до 1902 година Коте Христов, Павле Киров, Вангел Георгиев и Геле Търсиянски преминават срещу заплата на страната на митрополита. Васил Чекаларов организира чета, с която преследва и изтребва сподвижниците на Германос Каравангелис. В началото на 1903 година започва подготовката по изпращането на първите дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония в Костурско.

Илинденско-Преображенско въстание

[редактиране | редактиране на кода]

Подготовка

[редактиране | редактиране на кода]

На Смилевския конгрес участват и представители на Костурския революционен район. В първия ден на конгреса на 2 май в Смилево присъстват 24 войводи, от които двама четници. Отсъстват само Лазар Поптрайков и Иван Попов. За делегати са избрани Васил Чекаларов и Пандо Кляшев.

При преразпределението на районите в битолския окръг за въстанието Костурско запазва името и географските си граници, като се създават 5 подрайона, а 2 от тях са разделени на отделни центрове. В тях трябва да действат районни чети, които да се управляват от горски началства. В отделните села действат и селски чети от по 30 – 50 души четници, а в селата Смърдеш и Косинец се организират по 2 селски чети. Общата им численост за района е 672 четници.

Пандо Кляшев обобщава, че районът разполага с над 1500 разновидни пушки, главно „Гра“ (до 95%) и Манлихери с по 200 патрона. Според него местната организация не разполага с хранителни запаси за време на въстанието, но потвърждава, че ще набавят преди започването му. Фелдфебел Иван Попов е определен за инструктор в курсовете по военно обучение в Костурско.

След въстанието

[редактиране | редактиране на кода]

След погрома на въстанието от ръководителите на ВМОРО се оттеглят в Гърция или в България[1] и в Костурско остава единствено Митре Влаха.[2] В края на 1903 година Иван Попов от София съобщава на дейците в Гърция, че Организацията е решил да възобнови четническата дейност. В средата на януари 1904 година[1] в Костенарията пристигат Киряк Шкуртов, Нумо Желински и Костандо Живков, които наказват няколко предатели в Костенарията и се опитват да възстановят революционната дейност. Организирани са и крайните южни костенарски села, в които дотогава няма революционни комитети като Либешево, Бойно, Бела църква, Нестиме и Песяк. В средата на февруари 1904 година в Костенарията пристигат и Никола Добролитски, Пандо Сидов, Тома Янакиев, Кольо А. Цаконски и Васил Бружо от Добролища. Костенарските дейци се срещат в началото на април в Кономладската планина в Корещата с Митре Влаха, който вече е събрал чета от 5-6 души. Там пристига и Трайко Данданов с 8 души чета, а по-късно и 33 революционери избягали от Битолския затвор. Решено е Митре Влаха да остане околийски войвода на Костурско, Нумо Желински войвода на Костенарията, Кольо Добролитски - войвода на Нестрамкол, а Трайко Данданов - войвода на Пополето.[2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 9.
  2. ↑ а б Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурски_революционен_район&oldid=12355300“.