Либешево
| Либешево Άγιος Ηλίας | |
| — село — | |
 Изглед към селото зад дърветата | |
  Либешево  Либешево  Либешево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Хрупища |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1000[1] m |
| Население | 10 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 52200 |
| Телефонен код | 52200 |
Либèшево, още Либèшово или Либѝшово (на гръцки: Άγιος Ηλίας, Агиос Илиас, до 1927 година Λιμπίσοβο, Либисово,[2] до 1949 година Αϊλιάς, Айлияс[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Хрупища, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 25 km югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико), на 1000 m надморска височина в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“. Землището на селото е малко - 6 km2.[1] Между Либешево и Мангила е гората Грижник.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[5]
В началото на XX век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденско-Преображенското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[6] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[7]
В 1904 година при реорганизацията на Костенарийския революционен район след въстанието, в Либишово е създаден революционен комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[8]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[10] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Зиковища (Ζηκόβιστα) заедно с Либешово (Λιμπίσοβον) и Лучища (Λουτσίστα) е част от Костенарията и в 1910 година в трите села има 130 „българогласни“ семейства. Според Панайотидис трите села са от старо време „българогласни“, но под влияние на женитбите в съседните гръцки села, в скоро време се очаквало погърчване като в Либешово елинизацията е била вече в последни фази.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Лебишево е обозначено като българско селище.[14]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Либишево има 38 къщи славяни християни.[15] В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.
Селото е бедно и жителите му традиционно ходят на гурбет, занимават се със земеделие - производство на жито и картофи и в по-малка степен със скотовъдство.[1]
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево
| „ | населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[16] | “ |
По време на Гражданската война селото пострадва силно от нападения на проправителствени банди и населението му драстично намалява.[1] В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.
В 1972 година селото заедно с Жиковища (Спилиос) и Нестиме (Ностимо) е откъснато от ном Кожани и предадено на ном Костур. В църковно отношение трите села продължават да са част от Сисанийската и Сятищка епархия.[17]
По пътя към Жиковищкия манастир е построен параклисът „Свети Илия“.[17]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 323[1] | 253[1] | 247[1] | 224[1] | 85[1] | 90[1] | 56[1] | 121[1] | 88[1] | 42 | 8 | 10 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Либешево
Атанас Борозов (? - 1905), гръцки андартски деец, убит от четата на Киряк Шкуртов, заради участието си в нападението над Мангила[4]- Вангел Алезотов (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[18]
- Исидор Ковачев (Ισίδωρος Κοβατσιάδης (1884 - 4 май 1947)), гръцки свещеник, убит от бойци на ДАГ[19]
Мито Христов Мичовски (? - 1904), член на българското църковно настоятелство в селото и на комитета на ВМОРО, заловен и измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][21][22][23]- Петър Николов (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Вангел Алезотов, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[18]
- Петър Христов Шутков (? - 1904), измъчван от хората на капитан Вардас да издаде скривалището на убития Костандо Живков, издържал на мъченията и убит от андартите[20][24][22][23]
- Стерьо Кирядов (Παπαστέργιος Κυράδης), гръцки свещеник в началото на XX век[25]
- Щерьо Димитров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[26]
- Починали в Либешево
- Костандо Живков (? – 4 декември 1904), български революционер, костурски войвода на ВМОРО
- Яни Христов (? – 4 декември 1904), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 28. (на македонска литературна норма)
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
- ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
- ↑ Шкуртовъ, Кириякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (3 (113). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1940. с. 10.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 199.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231 и 859.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
- ↑ а б Ιεροί Ναοί του Προφήτη Ηλία στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 70. (на гръцки)
- ↑ Ιεροεθνομάρτυς Ισίδωρος Καβατσιάδης (4 Μαΐου 1947) // Αντέχουμε… - WordPress.com, Μάϊος 4, 2019. (на гръцки)
- ↑ а б Шкуртовъ, Кирякъ. Революционната епоха въ Костенарията - 1903 - 1908 год. // Илюстрация Илиндень XII (4 (114). Издание на Илинденската Организация, априлъ 1940. с. 9.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 659.
- ↑ а б Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 198.
- ↑ а б Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 623.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 681.
- ↑ Η προσφορά του χωριού Νόστιμο στον Μακεδονικό Αγώνα και ο εθνομάρτυς Λάμπρος Παγουνάδης // fouit.gr. Посетен на 6 септември 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||
