Направо към съдържанието

Димитър Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Жостов
български генерал

Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
ОбразованиеСофийски университет
Национален военен университет
Солунска българска мъжка гимназия

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Друга дейност
Политика
ПартияДемократически сговор
Депутат
XXII ОНС   
Димитър Жостов в Общомедия

Димитър Андонов Жостов е български военен деец, генерал-майор и политик.

Димитър Жостов е роден на 16 септември 1868 г. в неврокопското село Гайтаниново. Син е на Андон Жостов и брат на Константин Жостов и Спас Жостов. Завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия в 1887 година,[1][2] а през 1890 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 21 август 1893 г. в чин поручик. Служи в 1-ви конен полк.[3] Влиза в редовете на Македонския комитет.[4] Участва в Четническата акция като войвода на един от отрядите на организацията.

В 1897 година завършва право в Софийското висше училище и става военен прокурор. През 1900 г. е произведен в чин капитан, от 15 май 1907 г. е майор, а от 5 април 1912 г. – подполковник. Служи като помощник-прокурор в Шуменския военен съд, следовател в Русенския военен съд и като председател на Софийския военен съд.[3]

Подполковик Жостов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническа война (1913), след което на 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Жостов е началник на военносъдебната част на Втора армия, след което е началник на военносъдебната част. След войната на 27 ноември 1918 е произведен в чин генерал-майор и през 1919 г. е уволнен от служба.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в XXII обикновено народно събрание (1927 – 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[5] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[6] Член-учредител е на Македонския научен институт.[7][8][9]

Генерал-майор Димитър Жостов умира на 21 декември 1935 година в София.[10] Погребан е в Централните софийски гробища.[11]

Жостовъ, Д. Негово превъзходителство социалното безгрижие. Фейлетони. Книга втора. София, „Хемусъ“, 1929. с. 1929.
  • „Негово величество невежеството“ (1923), сборник с фейлетони
  • „Негово превъзходителство социалното безгрижие“ (1929), сборник с фейлетони
  • „Псалом що в Библията го нема“,в-к „Свободна Македония“, година II, бр. 55, София, 25 април 1924 година
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Сарафова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Жостов
(1842 – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Жостов
(1867 – 1916)
 
Димитър Жостов
(1868 – 1935)
 
Спас Жостов
(1881 – 1925)
 
 
 
  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  2. Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, във: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  3. а б Руменин, с. 311
  4. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  5. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.) // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 339.
  9. Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 28., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010 
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 163.
  11. Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 311.