Христо Чаракчиев
Христо Чаракчиев | |
български генерал | |
Звание | генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1888 – 1918 |
Служи на | България |
Род войски | Българска армия |
Командвания | 37-и пехотен полк (командир) 10-а пехотна дивизия (БВ) началник-щаб 6-а пехотна дивизия (МВ) (началник-щаб) 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия (I СВ) (командир) 3-та армия (I СВ) (началник-щаб) |
Битки/войни | Люлебургаско-Бунархисарска операция Чаталджанска операция |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | Вероятно месец март, 1943
|
Христо Петров Чаракчиев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб 10-а пехотна дивизия през Балканската, 6-а пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр. на 2-ра пехотна дивизия и началник-щаб на 3-та армия през Първата световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Христо Чаракчиев е роден на 9 март 1870 г. в Севлиево. На 28 септември 1888 постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви пехотен софийски полк. Следва в топографска школа. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик, служи в 10-и пехотен родопски полк и на 15 ноември 1900 г. в чин капитан. Към 1900 година е на служба в 9-и.[1] През 1901 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт-Петербург, Русия.
Служи в 18-и. На 19 февруари 1906 година е произведен в чин майор, служи като началник на административната секция в Щаба на армията, а след това и на информационната секция. На 22 септември 1910 в чин подполковник. Служи в щабовете на 2/51 и 1/1 бригади на 4-та пехотна преславска дивизия. В навечерието на Балканската война подполковник Чаракчиев е началник на информационно-цензурната секция при Щаба на армията.[2]
Балкански войни (1912 – 1913)
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война (1912 – 1913) подполковник Чаракчиев е началник-щаб на 10-а пехотна беломорска дивизия с която участва в операциите при Люлебургас и Чаталджа. На 1 ноември 1913 година е произведен в чин полковник.
Първа световна война (1915 – 1918)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Чаракчиев първоначално е командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия[3] (ноември 1915 – февруари 1916), като воюва на Македонския военен театър и взема участие в боевете при Удово, Фурка и Дойран. През февруари 1917 г. полковник Чаракчиев е назначен за началник-щаб на 3-та армия, на който пост е до август същата година. На 15 август 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. По-късно, през 1918 г. генерал-майор Чаракчиев става началник на Тиловото управление на съединените армии.
На 1 декември 1918 г. генерал-майор Чаракчиев преминава в запаса. След Първата световна война влиза в редовете на фашистката организация Съюз „Българска родна защита“, и става един от водачите ѝ. Редовно пише статии за вестник „Отечество“ – печатен орган на Съюза на запасните офицери, в който също членува. Той е един от идеолозите на теорията за расовия произход на българите, който го отличавал от славянските народи.
Генерал Чаракчиев почива през март 1943 година[4], а по време на комунистическия режим след 1944 г.е обявен за фашистки генерал.[5]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1891)
- Поручик (2 август 1894)
- Капитан (15 ноември 1900)
- Майор (19 септември 1906)
- Подполковник (22 септември 1010)
- Полковник (1 ноември 1913)
- Генерал-майор (15 август 1917)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ III и IV степен, 2-ри клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
- Възпоменателен кръст „За независимостта“
Почит
[редактиране | редактиране на кода]От 2013 година националисти от Севлиево, подкрепяни от Национална Съпротива България и други националистически организации съвместно организират възпоменателно факелно шествие в чест на генерал Христо Петров Чаракчиев на 9 март в родния му град. През 2018 г. е поставена паметна плоча на мястото където е била родната му къща, която да напомня за „Забравения герой от Дойран“, както е известен ген. Чаракчиев.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Елдъров, Светлозар. Тайните офицерски братства в освободителните борби на Македония и Одринско 1897 - 1912. София, Военно издателство, 2002. ISBN 954-509-235-1. с. 60.
- ↑ 80 години от Балканските войни 1912 – 1913. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1995. с. 22.
- ↑ Божан. Дойранската епопея. София, Военно издателство, 1993. с. 15.
- ↑ Вестник „Отечество“ бр. 967 от 4 април 1943 година
- ↑ Известия на института за история. БАН. с. 77.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 140
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Форуми „Бойна Слава“ – Чаракчиев, Христо Петров[неработеща препратка]
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Тринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Родени в Севлиево
- Български фашисти
- Носители на орден „За храброст“ IV степен